Двойникът: Нашият по-интелигентен аз. От какво се страхува той? Медитацията „Аз съм Аз“. Духовен астигматизъм и ясновидство.
„Мнението“ е едно от нещата, които най-много пречат на хората да възприемат духовния свят. Те смятат, че то е сред техните фундаментални и непоклатими качества, които характеризират личността им. Без него, смятат те, биха се обезличили, биха загубили себе си, самата си вечна и неунищожима същност.
(първата част на този текст е тук!)
При по-внимателно вглеждане обаче човек забелязва, че въпросното мнение някога му е било натрапено от някого:
- От училището,
- от някой остроумен авторитет,
- от медиите,
- от социалните мрежи
- и прочие, и прочие.
Неговите „възгледи“ по основните въпроси на живота и битието, по тайните на човека и природата, са се превърнали във втора негова личност, в негов двойник.
Точно този двойник е човекът в нас, който винаги стои в сянката, но без грешка ръководи по-голямата част от така наречените ни съзнателни действия. Той е и който е в състояние да извърти рязко волана на караната от нас кола и да ни вкара в насрещното движение. Двойникът е като наш постоянен спътник, който има грижата да се чувстваме зле. Той създава такива обстоятелства, които могат да ни въвлекат в неприятни и трудни ситуации. Двойникът има лоши навици и упадъчни мисли. Храни се с нашите нещастия. Проявява се в моментите на нашата слабост, когато казваме „Не мога иначе, това е по-силно от мен“. По-хитър и интелигентен е от нас самите. И много се обича.
Духовен астигматизъм и ясновидство
Но да се върнем на темата за упражнението по медитация с текст. Можем да кажем, че медитацията е вид ясновидство. Защото тя ни позволява да погледнем през материалните неща или през тези, които считаме за научно доказани и абсолютно безсъмнени. И да видим съществата, които стоят зад тях. Защото зад всяка мисъл, изживяване, физически предмет, събитие от биографията и тъй нататък, стои по едно същество. Няма нито едно нещо на света, което да съществува, без зад него да стои някаква идея или духовна форма. Всичко има своята функционалност, предназначение, замисъл.
Ако виждаме в нещата само това, което по наше „мнение“ е главно, може да се каже, че имаме духовен астигматизъм. Влизат ли в полезрението ни само нещата, които някой ни е внушил, че са реални, ние имаме нужда от съответните упражнения за духовните си очи, за да започнем да виждаме по-добре. Например ако по цял ден гледаме компютъра, после ни е трудно да виждаме в тъмното. Ако се „упражняваме“ със съзерцаване на зеленото в природата, в синьото на небето и в бялото на снега, забелязваме как зрението ни постепенно започва да се подобрява. Слънчевата светлина, приложена правилно, лекува очите. По същия начин действа и медитацията върху текстове от споменатия вид върху духовното зрение.
Кой пречи на медитацията?
И за да могат да се появят комплементарните цветове и душевни състояния, когато влизаме в медитация, ние изключваме студените лед лампи и флуоресцентната светлина. Настава тъмнина. Настава тишина. Образите не изчезват, а продължават да шарят насам-натам пред очите ни. Някакви остатъчни мисли и гласове ни пречат да се съсредоточим. Това са въздействията, които духовният свят и неговите йерархии са упражнили върху нас, за да ни предпазят от „прегаряне“ в резултат на силните сетивни въздействия, на които сме се подлагали.
Те постепенно отшумяват и отслабват, ако не се откажем междувременно. Тъмнината, разбира се, може да бъде и метафорична. Ако се опитаме да се успокоим и да се изчистим от тези мисли, ще видим, че това не е лесно. Трябва ни някакво време, за да се освободим от впечатленията, мненията и ответните реакции, целящи компенсацията на всички тези въздействия.
От какво се страхува двойникът?
Двойникът има едно важно несъвършенство. Страхува се от смъртта и малко преди да умрем или когато се разболеем съвсем тежко, се изпарява. Изчезва и ни позволява да видим нещата ясно. Медитацията е подобна на заспиването, но с разликата че оставаш буден, даже по-буден от обичайното. Тя е състояние на повишено съзнание. Но двойникът понякога бърка медитацията със съня. Бърка я и със смъртта. Та нали медитацията е преминаване на Прага на духовния свят! И по време на медитация двойникът се плаши и намалява дейността си или направо я прекратява, докато сме в това състояние. Първо се съпротивлява, а после се отказва.
Това е страхотен трик, защото ние не заспиваме, нито умираме а всъщност се пробуждаме… отвъд, в света, наречен Inside-Out. Събуждаме се в един свят, където двойникът вече няма власт над нас. Там ги няма съмненията, предразсъдъците, заучените лафове, задръжките, страховете, комплексите, лошите навици и другите подаръци на двойника, които сме носили навсякъде със себе си. Той ги е отнесъл някъде.
Аз не съм този двойник. АЗ СЪМ АЗ!
Едва когато симпатиите и антипатиите се балансират и неутрализират, в настанилия се мрак проблясва истинската ни духовна същност. Онзи АЗ СЪМ АЗ, който не се влияе от „мненията“ и предвзетостите на периодичния дневен Аз, който изчезва и умира всяка вечер при заспиването, за да възкръсне отново на сутринта, когато вече нищо не е съвсем същото. Става дума за този АЗ СЪМ АЗ, който остава да живее и след смъртта на обикновения смъртен Аз. Който е жив и по време на сън, и преди раждането, и след смъртта.
За да видим същностите, които стоят зад даден текст, ние се научаваме да сменяме фокуса, да превключваме светлините „на дълги“. Тези същности са изградени от същата „материя“, от която е съставен и нашият висш Аз. От тази „материя“ са построени и идеите. Тя не може да бъде възприета с обикновените очи, не може да бъде пипната, нито хапната. Тя се възприема със същия орган, с който възприемаме мислите и идеите: с духовните ни очи.
Къде се намират всички отговори?
В медитацията може да се случи нещо такова: Например ако досега съм се интересувал от това, което се случва само под носа ми, вече да опитам да разбера какво се случва в Джакарта. Или ако допреди малко съм слушал какво говори Бойко Борисов, сега да чуя какво казва един уличен готвач на супа „фо“ в Ханой. В такова състояние човек е способен да намери отговора на всеки въпрос, ако го потърси на подходящото „място“ в душата си. Това е така наречената от Щайнер „съзнателна душа“. В нея се намират всички отговори на всички въпроси. Но има едно неудобство. Отговорите винаги са различни. Постоянни са само въпросите. С тях говори нашата карма. Там няма да намерим отговори, които може да бъдат наизустени и да са валидни в същия си вид и следващия път, когато отново имаме нужда от тях.
В английския превод на „Философия на свободата“ наричат това място „region“. Доста сполучлива находка, защото медитативното проучване ще ни покаже, че душата има региони, също както и „външният свят“. Че въпросният външен свят сам по себе си е едно „сетивно откровение“, едно продължение на духовните сили и душевните ни пориви. Че медитирайки, ние можем да пътуваме във всичките му региони по същия начин, по който се движим между идеите и спомените, между чувствата и преживяванията си.
Нека накрая да обобщим
и да ударим чертата: Медитацията е като вид заспиване, което плаши двойника и го държи далеч от нас. Тя обаче е и способност да се събудим за същественото, което е различно от това, което преди сме считали за главно. Истински важното винаги се намира в периферията и става видимо, когато сетивните впечатления се неутрализират благодарение на допълнителните изживявания. Последните ни се дават от духовния свят с цел да не „прегорим“, а да започнем да виждаме по-добре. Така тръгвайки от „сетивните откровения“, ние имаме възможността да „минем през тях“, да ги направим „прозрачни“ и да открием съществата, стоящи зад тях. Само че вече ние не ги виждаме с окото-фотоапарат и не ги чуваме с ухото-диктофон, а с одухотворените си сетива в следствие на разширяването на съзнанието ни.
Един от „страничните ефекти“ на подобна дейност е виждането, че няма „външен“ и „вътрешен“ свят, а всичко е едно. Ценно наблюдение, което някак си цял живот ни е убягвало.
Първоначално публикувано на:януари 20, 2021 @ 21:34
Тези наблюдения и размисъл върху духовните процеси ми дадоха ново разбиране и дълбочина. Благодаря.