Когато светът се отърси от сегашния кошмар Европа ще се промени към по-добро
Такова е мнението на икономиста професор Ханс-Вернер Зин. Той метафорично описва неадекватността на членовете на Европейската комисия в тази необичайна световна криза. Те си нахлузиха шапки на готвачи и почнаnа да разбъркват супа от ваксини, коментира професорът. И докато някои страни се договориха още през лятото, ЕК направи това чак през ноември, пише шведското издание „Дагбладер“.
Резултатите са видими в целия Европейски съюз. За разлика от една Великобритания или Израел например. За да няма никакво съмнение, че
нашите управници набутаха България
на дъното по най-важните за човешкия живот показатели – като бедност и смъртност, по които сме ненадминати първенци, сега ударихме и още едно дъно – последни в ЕС по броя на ваксинираните. За добро или за лошо – към настоящия момент никой още не знае със сигурност.
Проблемите с ваксинирането срещу коронавирус в ЕС според професор Зин се дължат на авторитарната политика на ЕК, която казва на държавите какво да правят, отнемайки им инициативата.
Тогава защо страните си избират правителства, за какво са им? Тези правителства трябва самостоятелно и оперативно да действат в полза на народите си, коментира професорът. Да си припомним с каква ирония до неотдавна се отнасяхме към
регламентите на ЕС за щастливите кокошки
и за кривината на краставиците. Иронията си е ирония, но решенията трябваше да се изпълняват и струваха непосилни пари на дребните производители. Хората обаче отсъстваха от тези решения. Зад тях прозираха намеренията за елиминиране на конкуренти, тоест за печалбите на големите корпорации.
Евроскептицизмът удари тавана,
но ЕК не му обръщаше никакво внимание. Докато една богата държава изненадващо не напусна ЕС. Пандемията ни показа, че брюкселските бюрократи пак не се усетиха, че някои проблеми отново се появяват заради тях.
Никоя обществено значима идея не е просъществувала дълго, когато тя не подобрява масово живота на хората.
Така че след тази криза или ще имаме Европейски съюз, за който сме копнели години наред, или той ще разпадне като нещо ненужно, а нерядко – и вредно.