Рудолф Щайнер: Колонизацията на Индия води до създаването на икономиката

Как възниква модерното световно стопанство, търговският капитал като резултат от колонизацията на Индия. Сравнение на процесите в троичния социален организъм с някои телесни процеси в човека. Интересна аналогия между електромагнитния спектър, природното стопанство и капитализма.

Днес аз преди всичко бих искал да предложа едно въведение, а утре ще премина към това, което в определено отношение формира кръга от национално-икономически, социално-икономически въпроси, които по настоящем всеки човек е длъжен да задава сам на себе си.^[1]Първа лекция от известния Икономически курс (GA 340) на Рудолф Щайнер. Юли-август 1922 г.

Националната икономика, за която сега говорят, се явява сама по себе си ново творение. Тя възниква в епоха, когато икономическият живот на народите изключително се усложнява в сравнение с предишните стопански отношения. И доколкото ние ще поддържаме този курс, ориентирайки се основно към студентите-икономисти, то от самото начало ще се насочим към своеобразието на съвременното икономическо мислене.

Икономиката стартира с паразитиране върху колониите

Съвсем няма нужда да се връщаме далеч назад в миналото, за да видим как в сравнение с предишните отношения се изменя стопанския живот в течение, да кажем, само на 19 век. Вземете предвид само факта, че например, Англия до голяма степен придобива нов икономически облик вече в първата половина на 19 век; сравнително малко радикални изменения в икономическата структура на Англия следват по-нататък през този век. Сериозните социални въпроси, които в новото време се обединяват с икономическите въпроси, възникват в Англия в първата половина на 19 век.

И още тогава тези, които започват да развиват социално-икономическото мислене в новия дух, могат да провеждат своите изследвания в Англия; в същото време, да кажем, подобни изследвания в Германия биха били безплодни. В Англия през първата третина на 19 век вече са образувани широки търговски връзки и благодарение на такава структура на търговията, в английската икономика е създадена основа на търговския капитал. В Англия не е било необходимо да се търси някаква друга изходна точка за новата икономика, различна от търговския капитал.

Той произлиза от цялата съвкупност на търговските отношения, съществуващи вече през първата третина на 19 век. Оттогава икономическото развитие в Англия се случва в определена последователност. Само не трябва да се забравя, че цялата английска икономика е била възможна единствено въз основата на тези отношения, които са се получили между Англия и колониите, особено с Индия. Английската икономика въобще е немислима без връзката на Англия с Индия. Иначе казано, тази икономика, която е получила възможност да формира сериозен капитал, е построена в известна степен за сметка на една икономически девствена страна. Ние не трябва да изпускаме това предвид, преминавайки сега от английската икономика към германската.

1-ви период на английската и германската икономика

Обръщайки се към германската икономика, ние виждаме, че тя например през първата третина на 19 век в основни линии следва стопанските обичаи, които се налагат още в епохата на Средновековието. Стопанската структура и икономическите връзки в Германия през първата третина на 19 век остават напълно стари. И заради това и всички темпове на стопанския живот са по-различни, отколкото например в Англия, в първата третина и даже в първата половина на 19 век.

В Англия вече в първата половина на века действа това, което можем да наречем разчет на бързо изменилите се житейски обичаи. Общият ход на икономическия живот в основни черти остава предишния, но той вече е бил пресмятан с оглед на една бърза промяна в доскоро установените навици. Докато в Германия самите тези навици остават консервативни. Икономическият живот тук още се движи със скоростта на охлюв – в съответствие с това, че в технически смисъл неговите условия в течение на дълго време остават почти без промяна. И че също толкова бавно се променят и потребностите.

Период 2: Изпреварващото развитие на Германия

Но във втората третина на 19 век в това отношение настъпва обрат. Под влияние на развитието на промишлеността бързо расте сходството на германските с английските условия. През първата половина на 19 век Германия основно е била все още аграрна страна, но бързо се превръща в индустриална. Много по-бързо, отколкото на всяко друго място на земното кълбо.

Това е свързано с още едно обстоятелство. Можем да кажем така: в Англия преходът към индустриална структура на народното стопанство се случва инстинктивно, неосъзнато. Той се осъществява като природно явление. В Германия през първата третина на 19 век съществуват средновековни условия – тя остава аграрна държава. Но докато външните икономически отношения се развиват по такъв начин, че да могат да бъдат наречени почти средновековни, човешкото мислене фундаментално се е променило. В съзнанието на хората се поражда мисълта, че трябва да дойде нещо друго, че съществуващите условия повече не съответстват на времето.

И се получава така, че промяната на стопанските отношения през втората третина на 19 век се случва в Германия по-осъзнато, отколкото в Англия. В Германия хората много по-добре разбират – докато в Англия съвсем не са помислили за това, – как да влязат в съвременния капитализъм. Ако вие сега прочетете за какво са спорили тогава, какво са обсъждали във връзка с прехода към индустриализма, то ще получите представа, колко удивително са мислели тогава в Германия.

Те са виждали пълното освобождение на човека в това, което се е наричало либерализъм, демокрация; те смятали че изцелението на човечеството ще дойде от откъсването от средновековните обвързаности, от стария корпоративен строй и чрез преход към напълно свободно положение – така се е наричало това – на човека в икономическия живот. Заради това в Англия не намираме нито една икономическа теория, подобна на създадената в Германия в разцвета на описваната от мен епоха. Шмолер, Рошер и други изхождат в своите възгледи от разцвета на тази либерална икономика.

Те напълно съзнателно се основават на това, което произтича от този дух. Англичанинът би намерил такова икономическо учение за просто безсмислено. Той би казал, че за такива неща няма смисъл да се разсъждава. Заради това само погледнете към коренната разлика в това, което говорят по тези въпроси в Англия – да вземем само такива хора, които достатъчно са се занимавали с теория, подобно на Биконсфийлд, и това, което говорят в Германия Рихтер, Ласкер или самият Брентано. По този начин в Германия хората съзнателно влизат в този втори период.

Период 3: Държавничеството сменя либерализма

После идва третия период, в същността си държавнически. В последната третина на 19 век германската държава се консолидира по принудителен начин. Консолидира се не така, както мечтаят идеалистите от 1848 г. и даже от 30-те години, а чрез принудителни мерки. И това е държава, която постепенно и напълно съзнателно подчинява на себе си икономическия живот.

Така че през последната третина на 19 век цялата структура на стопанския живот е била проникната от принципи, противоположни на предишните. През втората третина на века тя се развива в духа на либералните въжделения, а сега в нея преобладават възгледи в духа на държавническия принцип. Това налага на стопанския живот на Германия особен отпечатък; и макар че в нейното развитие са използвани елементи на осъзнатост, цялото все пак си остава неосъзнато.

Разширяване: Англия срещу Средна Европа

Най-важно в този случай се явява това, че по този начин не само в мисленето, но и в самото стопанство се създава радикална противоположност между икономиката на Англия и икономиката на Средна Европа. И на тази противоположност се основават стопанските връзки между тях. Развитието на цялата икономика на 19 век до самия 20 век би било немислимо без тази противоположност между Западна и Средна Европа. Тя определя по какъв начин са се продавали, изнасяли и произвеждали стоките.

Както на основата на владеенето на Индия постепенно се формира възможност за развитие на английската икономика, така на основата на противопоставянето между западната и средноевропейската икономика става възможно по-нататъшното разширяване на стопанския живот. Та нали икономическият живот се основава не на това, което виждаме в най-близко обкръжение, а на широката взаимосвързаност в целия свят!

Противоположността в икономиката: Въпрос без отговор

С тази противоположност светът встъпва – и не може да влезе в световното стопанство. Тъй като то се основава на инстинктивни елементи, проявяващи се като описаната от мен противоположност между Англия и Средна Европа. В 19 век светът, без сам да осъзнава това, без да го забелязва, стига до факта, че тази противоположност става все по-актуална и актуална, все по-дълбока и по-дълбока И се появява огромен проблем.

Икономическите отношения се развиват от противоположността, те носят в себе си тези противоположности все по-далече и по-далече в бъдещето, но в същото време, когато противоположностите все повече и повече нарастват, не е възможно да се осъществява съвместна стопанска дейност. Това бил големият проблем на 19 век; противоположността създава икономика, икономиката усилва противоположността, противоположността изисква разрешение. Оттук идва въпросът: как да се даде отговор на противоположността. Историческото развитие показва, че хората не са били в състояние да отговорят на него.

Това, което говоря сега, е можело да бъде говорено в 1914 г., в мирно време. Но тогава се забелязва неспособност да се реши този проблем на световната история. И тогава идва болестта, ако погледнем нещата от страната на икономиката.

Противоположностите на троичния социален организъм (ТСО)

На противоположностите се основава в същността си възможността за всякакво развитие. Ще назова само една такава противоположност. Заради това, че английската икономика се налага доста по-рано от икономиката на Средна Европа, англичаните не могат да произвеждат някои стоки толкова евтино, колкото в Германия. Появява се голяма противопоставеност във връзка с конкуренцията; „Made in Germany“ – това е въпрос на конкуренция.

А след това, когато войната свършва, възниква въпросът: по какъв начин може сега, след като хората си потрошават главите, вместо да се заемат с търсене на решение – по какъв начин може да се справят сега с тази ситуация? Тогава аз мислех, че преди всичко трябва да се намерят хора, способни да разберат необходимостта от създаването на противоположности в друга област; тъй като животът се основава на противоположности и може да съществува само тогава, когато има взаимодействие, игра на противоположностите. В 1919 г. би могло да се каже: ще посочим тези противоположности, към които в случая се насочва развитието на световната история – на икономическата, стопанско-правовата и духовно-културната, – на противоположностите на тричленното разделяне на социалния организъм.

Троичният организъм и девалвацията

Какво по същността си е било правилно в нашето намерение да внесем мисъл за тричленното разделение в съзнанието на възможно по-голям брой хора? Днес аз ще охарактеризирам това само от външната му страна. Най-важното тогава се е състояло в това, тази мисъл да влезе в съзнанието на колкото може по-голям брой хора преди в икономиката да възникнат последствията, които скоро действително възникват. Помислете, когато ние първоначално заговорихме за тричленното разделение, ние все още нямахме настоящите затруднения с валутата; тъкмо обратното, ако тогава то беше осъзнато, тези трудности никога не биха възникнали.

Но хората се оказа че не са в състояние да разберат нещо в действително практичен смисъл. Ние се стараехме тогава да обясняваме троичното разделение, а ни отговаряха едно и също нещо: да, всичко това би било хубаво, ние също разбираме това; но все пак нашата първа задача е да противодействаме на падането на валутата. На тези хора може само да се каже: но нали решението се състои в тристепенното разделяне! Заемете се с него – то е единственото средство за противодействие на падането на валутата! Хората питат, как да се сдобием с това, че веднъж завинаги да дойде тричленното разделение, тристепенността. Следователно, те не разбират тройното разделение, макар да твърдят че го разбират.

Нужен е друг език за икономиката

Понастоящем нещата стоят така, че е необходимо да кажем следното: днес не трябва да говорим с хората, с Вас например във същите форми каквито и преди; необходим е друг език. Аз бих желал да ви дам това тук, в тези лекции. Бих искал да покажа как сега е възможно да се мисли по тези въпроси, особено ако човек е млад и може още да участва в създаването на това, което трябва да се формира в близко бъдеще.

И така може да се охарактеризира 19 век като епоха на световно-исторически и икономически противоположности. Но би могло да се отиде още по-далеч назад, към онова време, когато хората още тепърва започват да мислят за икономика. Ако вземете историята на икономиката, ще видите: по-рано всичко се е случвало инстинктивно и едва в новото време икономическият живот така се усложнява, че хората чувстват необходимост да мислят за тези неща.

Аз говоря сега в частност на студентите, говоря за това, как трябва да се ориентират в икономическата наука. Заради това, аз бих искал да посоча най-главното, от което всичко зависи. В този момент, когато е трябвало да се мисли за икономическата наука, вече повече не е имало мисли, способни да обхванат такава област, каквато се явява народното стопанство. За него просто е нямало идеи. Ще ви дам пример от естествознанието, за да покажа, че това е точно така.

Мислим не с масата на мозъка, а с отлитането му нагоре

Работата е там, че ние, хората имаме физическо тяло, имащо, както и другите физически тела, някаква маса. След обяда то става по-тежко, отколкото допреди обяда. То даже може да се претегли. Това означава че ние се явяваме част от всеобщата маса. Но с тази маса, явяваща се свойство на цялата материя, ние можем много малко да направим във връзка с човешкото тяло, най-много, ние можем да се скитаме по света като автомати, а не като съзнателни същества. Аз вече неведнъж говоря за това, какво ни е нужно за формирането на понятия, имащи някакъв смисъл, което е необходимо на човека, за да мисли.

Човешкият мозък, ако го претеглим отделно, тежи приблизително 1400 гр. Ако всички тези 1400 гр. притискат с цялата си тежест разположените в основата на черепа кръвоносни съдове, те биха били напълно смачкани. Вие не бихте могли да живеете и минута, ако човешкия мозък тежеше с цялата си тежест от 1400 гр. Щастие е за човека, че съществува законът на Архимед, че всяко тяло във вода губи толкова от теглото си, колкото тежи изместената от него течност.

И така, ако във водата се намира тяло с някакво тегло и обем, то тогава губи от своето тегло точно толкова, колкото тежи такъв обем вода. Мозъкът плава в околомозъчна течност и при това губи 1380 гр., тъй като такова е теглото на тази течност, равна по обем на човешкия мозък. Мозъкът само с 20 гр. притиска върху своята основа и такъв натиск тази основа може да издържи. Ако сега се запитаме, за какво е нужно всичко това, трябва да кажем: ние не бихме могли да мислим с мозък, който представлява само имащо такова тегло вещество. Ние не мислим с теглото на материята, ние мислим със стремежа ѝ нагоре. Първо веществото трябва да загуби своята тежест, и тогава можем да мислим. Ние мислим с това, което отлита от Земята.

Осъзнаваме тялото си също чрез стремежа му нагоре

Но ние осъзнаваме себе си в цялото тяло. Благодарение на какво ние се осъзнаваме в цялото свое тяло? В нашето тяло има 25 милиарда червени кръвни телца. Те са много малки, но все пак имат определено тегло; те имат това тегло, защото съдържат в себе си желязо. Всяко от тези 25 милиарда телца плава, плава в кръвната плазма и губи от теглото толкова, колкото тежи изместената от него течност.

Така че и тук, във всяко отделно кръвно телце се образува някакво стремление нагоре, и то се образува 25 милиарда пъти. Ние осъзнаваме себе си в цялото свое тяло благодарение на това, което се устремява нагоре. И може да се каже, че когато ние приемаме в себе си хранителни вещества, те са длъжни отначало в значителна степен да загубят своето тегло, трябва да се преобразуват в нас, за да имат възможност да ни служат. От това се нуждае организмът.

Икономическото мислене се съобразява само с теглото

Способността да мислиш по такъв начин и да се ръководиш от подобни представи е загубена в тази епоха, когато възниква необходимост да мислиш икономически. По това време започват да се съобразяват само с теглото на веществото и престават да се замислят за това, какво например превръщане претърпяват в организма всички вещества, получавайки устрем нагоре.

Грешната физика дава грешно икономическо мислене

Още един пример. Спомнете си: когато вие сте учили физика, са ви говорили за спектъра, показвали са ви как с помощта на призма се образува цветова дъга – червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, виолетово. Видимата част на спектъра се простира от червения до виолетовия цвят. Но вие знаете, че преди видимата област съществува така нареченото инфрачервено излъчване, а зад нея – ултравиолетовото излъчване. И ако някой говори само за светлината, то той не обхваща явлението в неговата цялост.

Той е длъжен да говори за това, че светлината след края на червеното се потапя в топлина, а след края на виолетовото – в химически процеси, и в частност изчезва като светлина. И така, ако някой представя само учението за светлината, то той дава само някакъв откъс от цялата реалност. И ние получаваме грешно учение за светлината. През това време, когато се появява необходимост да мислим за явленията в икономиката, физиката, физическото мислене са били в състояние да създадат само някакво грешно учение за светлината.

Инфрачервеното природно стопанство

Аз ви дадох този пример за това, защото тук има подходяща аналогия. Разгледайте сега, моля, не човешкото стопанство, а стопанството на врабчетата или лястовичките. Това нали също е един вид стопанство; но това е стопанство в царството на животните, не толкова взаимодействащо си с царството на хората. При лалугерите например даже съществува, може да се каже, някакъв животински капитализъм. Съществената черта на стопанството в животинския свят се заключава в това, че природата предлага своите плодове, а всяко отделно животно ги взема за себе си. Човек донякъде още се намира в това животинско стопанство, но той е длъжен да излезе от него.

Стопанството, което по-горе нарекохме чисто човешко, е сравнимо със светлинната от видимата част на спектъра, а стопанството, което се отнася към природата, можем да го сравняваме с инфрачервената част. Тук ние влизаме в областта на селското стопанство, в областта на икономическата география и т.н. В това направление ние не можем точно да определим границите на икономическото учение. То влиза в област, която трябва да се изучава съвсем по друг начин. Това – от една страна.

Икономика, свързана с личността на човека

От друга страна, именно при нашите усложнили се икономически отношения, постепенно се идва до това, че икономическото мислене на човека в частност отново отказва да работи. Подобно на това, както светлината в ултравиолетовата част на спектъра престава да бъде светлина, така човешката дейност в икономиката престава да бъде чисто икономическа, стопанска дейност. Аз неведнъж съм описвал как това се случва. Началото на това явление, се отнася в частност само до 19 век. До това време в стопанския живот още много е зависело от уменията на самия човек. Отделните личности все още са означавали нещо. Банките са процъфтявали, ако в тях е работел един надарен човек.

Аз често давам забележителния пример, как веднъж при Ротшилд дошъл министър, изпратен от краля на Франция. Той искал да направи вноска. Ротшилд бил зает в този момент с преговори с търговци на кожи, и когато му докладват за посланика на френския крал, казал: „Нека почака малко“. Онзи бил много шокиран: той трябва да чака, а там седи някакъв кожар! Когато слугата излязъл и му казал това, той не повярвал. „Кажете на господин Ротшилд че аз съм дошъл по поръчка на краля на Франция“. Слугата носи отговор: „Така или иначе ще ви се наложи да почакате“. Тогава той се втурнал вътре и казал: „Аз съм посланик на краля на Франция!“ Ротшилд отвърнал: „Моля седнете. Вземете стол“. „Но аз съм изпратен от краля на Франция!“. „Моля, вземете два стола“.

Ултравиолетовата икономика: Ултрастопански живот

Да, така е било тогава в икономическия живот; той се е осъзнавал чрез личността на човека. Но сега става по друг начин. Много малко зависи от отделната личност в целия икономически живот. Стопанската дейност на човека вече много силно навлиза в това, което аз бих искал да сравня с ултравиолетовата част на спектъра. Това е тази част, в която работи капиталът като такъв. Работят масите на капитала като такива.

Над стопанския живот е разположен ултрастопански живот, определян в значителна степен от собствената енергия на масата на капитала. По такъв начин можем да кажем: ако ние сега наистина искаме да разберем икономическия живот, то ние сме длъжни да го разглеждаме като намиращ се по средата между две области, при което едната води надолу, към природата, а другата нагоре, към капитала. И между тях се намира това, което ние трябва да постигнем като собствен икономически живот.

Граници на икономическото учение

Но от това следва, че още няма разбиране на това, как правилно да се определят границите на икономическото учение и да го включим в общата система на знанията. Защото виждаме, че по странен начин само тази област, която още не е влязла в чисто стопанския живот и която може да се сравни с инфрачервената част на спектъра, само тази област се постига с помощта на човешкия разум. Тук може, наред с другите процеси, да се помисли за това, как да се произвежда овес, ечемик и т.н., как в миньорството по най-добрия начин да се добива руда. Всъщност, само за това може правилно да се мисли с помощта на разума, който ние сме свикнали да ползваме в науката на новото време.

Трансформация в храненето и относителност на цените

Това има огромно значение! Спомнете си: аз тъкмо говорех за разбирането, от което се нуждае съвременната наука. Ние употребяваме хранителни вещества, имащи определено тегло. Те могат да ни бъдат полезни, защото те в нас постоянно губят своето тегло и напълно се изменят. При това дотолкова, че във всеки орган те се преобразуват по различен начин – в черния дроб по-различно, отколкото в мозъка или в белите дробове. Организмът е диференциран и за всяко вещество във всеки орган съществуват специфични условия. От орган към орган, се случва непрекъснато изменение на качеството.

Приблизително така стоят нещата, когато обръщайки се към икономиката като цяло, ние говорим за цената на стоките. Напълно безсмислено е, давайки определение на някакво вещество, да кажем въглерода, да поставим след това въпроса: как действа той в човешкото тяло? – Та нали въглеродът дори и по отношение на своето тегло става напълно различен, отколкото тук или там във външния свят. Също толкова неоправдано е да поставяме въпроса за цената на стоките. Тя се изменя в зависимост от това, дали стои в магазина или се транспортира.

Подвижните фактори и опасността от дефинициите

Идеите на икономиката трябва да бъдат подвижни. Ние трябва да се откажем от навика да създаваме понятия по пътя на определенията (дефинициите). Трябва да изясним, че имаме работа с жив процес и сме длъжни да формираме понятия в живия процес. Но хората се опитват да обхванат наведнъж такива явления като стойност, цена, производство, потребление и т.н., с помощта на съществуващите в наличност идеи.

Но тези идеи изведнъж се оказват непригодни. Заради това ние и нямаме всъщност учение за народното стопанство, не можем с помощта на обичайните понятия да отговорим, например, на въпроса: какво е това стойност? Какво е това цена? Тъй като затова ние сме длъжни това, което има стойност, да го разглеждаме в постоянен кръговрат; цената, съответстваща на някаква стойност, да разглеждаме в постоянна циркулация.

Виждате ли, изучавайки простите физични свойства на въглерода, вие нищо не научавате за това, какво се случва с него, например, в белите дробове, макар че той присъства и там, защото неговата конфигурация в белите дробове е съвсем различна. Така също и желязото, което вие намирате в рудника, – е по-друго, отколкото в икономическия процес. Икономиката има работа с нещо съвсем друго, различно от това, което съществува като желязо. И трябва да се съобразяваме с такива подвижни фактори.

Стойността зависи от гледната точка

Някога, преди около 45 години аз бях в едно семейство. Показаха ми картина, пролежала, смятам, около 30 години на верандата. Докато тя е стояла там, не е имало човек, който да знае нещо повече за нея отколкото че тя е вещ, която стои в ъгъла, тя в икономическия процес не е имала никаква стойност. Когато разбират, че това е ценна вещ, картината получава цена 30 хиляди гулдена. А тогава 30 хиляди гулдена са били голяма сума. От какво зависи тази стойност? Само от това, че се е изменила гледната точка към картината. Картината е стояла на мястото си, но хората започват да мислят за нея по друг начин.

По такъв начин всъщност като че ли няма никакво значение какво „съществува“ в действителност. Именно икономическите понятия никога не трябва да се развиват, следвайки външното положение на нещата. Те трябва да се развиват, следвайки самия икономически процес. А вътре в процеса обстоятелствата непрекъснато се променят. Затова за икономическата циркулация трябва да говорим по-напред, отколкото за такива неща като стойност, цена и т.н. В съвременната икономическа наука, както знаете, започват с определенията за стойност и цена. Но главното – това е представата за икономическия процес в неговата цялост. Само тогава стават ясни нещата, с които днес е необходимо да се започне.

Държавите са клетките на ТСО, а не хората

През 1919 г., когато всичко е било по същество разрушено, се е смятало, че хората ще видят: трябва да се започне с нещо ново, на чисто. Но това не се случва. Тези малцина души, които вярват тогава, че е необходимо да се започне поновому, също много скоро изпадат в инертност: в смисъл, че нищо не трябва да се прави! По това време идва голямо бедствие, обезценяването на валутата в страните от Източна и Средна Европа, а заедно с него – пълен обрат в положението на различните слоеве на обществото.

Тъй като при по-нататъшното обезценяване на парите човек, живеещ с това, което ние сравняваме с ултравиолетовата част на спектъра, от само себе си се разбира, започва да обеднява. Това се случва и ще се случва може би в по-голяма степен, отколкото сега забелязват това. Заради това ние сме длъжни преди всичко да се насочим към разбирането на социалния организъм. Тъй като става ясно,че обезценяването на валутата е обусловено от съществуващите държавни граници. Държавните разграничения се намесват в икономическия процес.

Това трябва да се осмисли, но отначало е нужно да се разбере социалният организъм. Всички икономисти, започвайки от Адам Смит, до най-новите, разглеждат неголеми области в качеството им на социални организми. Те съвсем не отчитат, че дори ако се използва проста аналогия, то тя трябва да съответства на съществото на делото. Тези хора въобще не вземат предвид, че аналогията трябва да бъде правилна. Виждали ли сте истински възрастен организъм образуван например, по такъв начин: ето един човек, ето втори човек, ето трети човек и т.н. Хубави биха били човешките организми, слепени помежду си по такъв начин; това, все пак, при възрастните не се получава така.

Но това се случва с държавите. Организмите се нуждаят от свободно пространство между себе си. Отделните държави вие можете да сравните най-много с клетките на организма. И само цялата Земя като стопанско тяло можете да сравните с някакъв организъм. Това трябва да се вземе под внимание. Очевидно от онези времена, когато се е появило световното стопанство, ние можем да сравняваме отделните държави само с клетките. Земята, разбрана като цяло, като стопански организъм, е социален организъм.

Това никъде не се взема под внимание. Всичко икономическо е престанало да съответства на действителността, тъй като искат да наложат принципи, които трябва да имат значение само за една клетка, отделна от другите. Заради това, изучавайки например френското икономическо учение, вие намирате в него по-различни принципи, отколкото когато изучавате английското, немското или някакво друго икономическо учение. Но като икономисти ние се нуждаем вече от разбирането на цялостния социален организъм.
Това е което исках да ви кажа днес като въведение.