Излъчваше потоци от искрена обич, закачаше се добронамерено с живота така, че на човек му ставаше леко на душата. Ще липсва!
Има едни човеци, които ако имаш късмета да ги погледнеш и послушаш, душата ти сякаш се подрежда. По онзи начин, по който всички искаме, но не знаем как да го постигнем. Никой не ни учи на това. Някои обаче се раждат научени. Като Татяна Лолова.
Татяна Лолова няма Оскар нито за главна женска роля, нито за цялостен принос. Но получи най-голямото признание – лавина от любов. Получи я, защото самата тя ни облъчваше с потоци обич от сърце. На 87 години тя излъчваше повече радост от живота отколкото милиони зомбирани млади.
Тя със сигурност е имала своите си страдания и терзания. Но ни доказа какво съкровище е усмивката, добронамерената закачка, намигването към света и към всички нас и как животът става прекрасен само заради това.
Сцената, екранът останаха самотни без лъчезарната Татяна Лолова.
„Аз не съм звезда, аз съм Слънце“, казваше тя. И така си беше.
Спомен: Преди около 25 години, колежка от радиото отива на Римската стена да си пазарува. Там е Татяна Лолова, която се тюхка, че не и достига дрбна сума. Колежката и дава парите, Лолова е благодарна. На другата сутрин, актирисата, пристига в радиото с букет цветя и разбира се парите в шепа.