40 дни помен от смъртта. Какво се прави?

Какво се раздава на помен 40 дни от смъртта? Какво се прави? Носят ли се цветя? Видове раздавки. Стихове за 40 дни. Некролог, питка, какво се носи за починал?

Християните възприемаме деветия и четиридесетия ден от смъртта за важна дата в отвъдния път на покойника. Канонът казва, че на 40-я ден душата се успокоява – тя научава къде ще прекара вечността. Смята се, че 40 дни след напускане на тялото душата все още не намира на Земята, но след този ден тя завинаги я напуска и се премества в отреденото й място.

Възпоменанието на 40-я ден след смъртта е задължително. Това е моментът на истинското сбогуване.

Възпоменание 40 дни. Какво и защо?

Ако при погребението се разделяме с починалото физическо тяло, то на помена 40 дни се счита, че душата на покойника напуска дома и Земята и се отправя на звездната си обиколка.

През първите три дни и половина от смъртта покойникът вижда пред духовните си очи всичките събития на живота си в обратен ред. Те протичат с огромна скорост и се подреждат в панорама. Той е заслепен от цялата тази светлина, в която сякаш картините му се „прожектират“ и се нареждат пред него. В това заслепение още му е трудно да се ориентира. Животът след смъртта за него е един познат, но напълно забравен свят.

Затова има нужда от подкрепа от страна на близките си по време на 40-те дни. По-долу ще споменем какво се прави и какво не се прави през тези 40 дни, а също и по време на самото възпоменание.

Древните хора са вярвали в задгробния живот, затова са се подготвяли за него. Днешните християни също вярват в прехода към друг, вечен живот – чрез жертвата на Исус Христос. Ето защо вярващите не се боят от смъртта – тя е само момент на среща с Бога. Поменът за 40-те е празник на този преход, след като душата се е подготвяла за него 40 дни.

Какво се прави на помена 40 дни?

Чужденците винаги се изненадват, когато попаднат на гробищата в България и видят някакви опечалени сладко да си хапват и пийват между гробовете. Това е шок за чуждестранния гост. Когато обаче се поинтересува, пред него се разкрива един спиращ дъха ритуал, поразителен със своята компетентност. Оказва се, че народната традиция много точно знае какво се случва с душите на умрелите. И дори най-големите марксисти в това време забравят, че са материалисти и атеисти и стриктно спазват указанията.

Вижте и това видео:

Какво друго се прави на 40 дни?

На 40-я ден духът на покойника се връща у дома за едно денонощие и след това завинаги напуска Земята. Вярва се, че ако тогава не си спомним за човека, той ще страда, а може би ще се задържи по-близо до материалния свят, защото няма да се е простил с хората.

Ето какво помага на покойника в този период:

• Молитва: в този ден, но и през всичките 40 дни от смъртта. Молитвата е вид възпоменание за покойника, но и застъпване пред Бога за благосклонност при отсъждането;
• Панихида: поръчва се заупокойна литургия (служба от свещеник). Мястото за извършването й не е задължително – може да е в дома, на гробното място или където е погребана урната, а също и в църква;
• Раздаване: по време на помените се раздава храна. Задължително се подава след службата, а може близките да бъдат поканени на обед/ вечеря в памет на покойника.

Необходими неща за панихидата са сварено жито (подсладено, с бисквити, пудра захар и ядки), ритуален хляб (погача), червено вино. Задължителни елементи са още свещите и цветята. По желание се поставя снимка на покойника. Тя помага на гостите да направят по-пряка връзка с душата на починалия.

Вижте и ТОВА: Как се носи траурна жалейка за починал правилно. Във Фейсбук, на вратата или като шалче. Колко време се носи?

В случай че погребението/ панихидата съвпаднат с някой от големите религиозни празници, например Великден, се спазват каноните на по-големия празник. Например при погребение на Великден не се чете заупокойна молитва, а друг текст.

При помен в църква е необходимо предварително да се запази дата и час, а при помен на гроба – да се ангажира свещеник. Това се върши от близките лично или се поръчва помен в погребална агенция. Във втория случай агенцията организира всички подробности по събитието, както е поискано от близките. Агенциите в България извършват ритуалите според каноните на Българската православна църква.

Събирането в памет на покойния не трябва да се превръща в празненство. Неуместни са алкохолът, песните и танците. Панихидата не е семейно събиране, неговата цел е да се общува, макар и индиректно, с покойния. Той е център на събитието – говори се само за него, обновяват се спомените, прави се равносметка. Хубаво е да се отправи молитва в негова полза.

Някои хора смятат, че след смъртта трябва да направят пожертвувание за утеха на покойния или за да измолят по-добрата му съдба пред Бога. Пожертвуванието може да е отказване от грях, даване на обещание, подпомагане на нуждаещи се, дарение за благо дело.

Кого не поменават

Съществуват две категории хора, които Църквата не поменава и не им отслужва заупокойна литургия. Това са самоубийците и починалите в състояние на алкохолно и наркотично опиянение.

Раздавки за помен 40 дни. Какво се раздава? Питка и др.

Житото, хлябът и виното са задължителните атрибути за панихидата. От виното не се пие, не се раздава, а само се прелива на гроба.  Но във всяка подавка трябва да присъства малка чашка с жито, както и хляб под някаква форма – питка, филийка или в краен случай соленка.

Днес хигиената се издигна нагоре в ценностната ни система, затова все повече се предпочитат готови опаковани храни за подавката. Подходящи са сладки неща в индивидуални опаковки като пакетче солети, вафла, паста. Вече не е приемливо да се подава домашно приготвен сладкиш или сандвич, който е бил докосван от ръцете на непознати.

Същото важи и за хлебчетата – приемливо е да са купени от пекарна, магазин (които са под санитарен контрол), а не домашно месени. Но тези по-нови изисквания се спазват в големите градове, докато в селата хората се познават и са си близки, те не се притесняват от домашната храна.

Какъв некролог се пуска на 40 ден след смъртта?

Възпоменание или Тъжен помен е заглавието на некролозите, които отпечатваме по повод панихидата. Те задължително са със снимка и информират за датата и мястото на възпоменателната церемония.

Какво се прави със старите некролози?

Израз на уважение е да не оставяме некролозите да остаряват, а периодично да ги сменяме с новоотпечатани. Първият съобщава за смъртта, но скоро бива заменен с този за 9-я ден. После сваляме остарялото известие и го заменяме с този за 40 дни. Следва нов некролог за 9 месеца, за 1 година. Сменянето на некролозите е израз на уважение и любов към покойника.

Много хора си пазят екземпляр от некролозите, като част от спомените им за заминалия близък. Пожълтелите листове, които са стояли на открито, изгаряме.

Стихове за 40 дни

Какво не трябва да се прави до 40 ден?

Носят ли се цветя на помен 40 дни?

Да, не само могат,  но и е необходимо. Поставяйки цвете на гроба, изразяваме почитта си. Можем да видим цветята в списъка на задължителните атрибути за панихида, които дават на клиентите си погребалните агенции.

Въпросът е какви цветя – живи или изкуствени? И от какъв вид?

В различните райони на страната има разни местни традиции по този въпрос. Безспорни фаворити са карамфилите и изкуствените венци.

Как се броят 40 дни от смъртта?

Дните се броят от деня на смъртта, а не на погребението. За броенето е интересен и периодът след това. Защото в него човек започва един по-дълъг път на припомняне, който трае около една трета от живота му. Това е полезно да се знае, когато се питаме защо се прави поменът 40 дни и какво идва след него. Стартира едно повторно преживяване на живота в обратен ред със скорост три пъти по-голяма от обичайното протичане на времето. И може да се изчисли къде в биографията си се намира починалият по следната формула:

За по-голяма точност при изчисленията може да се извадят и 40-те дни. Но при различните хора тази формула работи с различна сила в зависимост от степента на тяхното посвещение. Някои минават ретроспекцията си още приживе и по-леко се отправят към духовния свят, не им се налага да се връщат назад за една трета от времето, което са прекарали във физическото си тяло.

Вижте и ТОВА:

Молитва за успех, в работата и за пари | Отче наш

Маргарита Алексиева

Маргарита Алексиева е медицински журналист с допълнителни здравни квалификации, придобити в хода на над 30-годишната ѝ кариера. Специализира в теми като лекарствена терапия, хранителни добавки и профилактика на хронични заболявания. От 1992 г. работи като редактор в здравните рубрики на водещи български ежедневници, седмичници и специализирани списания с национално и регионално покритие. В материалите си за Новинар 21 съчетава журналистическа прецизност с медицинска грамотност, за да направи здравната информация достъпна и проверена.