Японска дюля: Отглеждане на дърво, снимки, цена и размножаване

Откъде се купува японска дюля (дърво) и на каква цена се вземат разсад и фиданки? Плод, снимки, отглеждане и размножаване чрез вкореняване на резници, присаждане и чрез семена

Японска дюля е непретенциозен храст. Той се използва за декорация и за изграждане на непроходими огради. Плодовете му са ядливи и безумно богати на витамин С. Гледа се лесно и е наличен в България – имаме всички основания да намерим място в градината си за Хеномелес.

Цена на разсад и откъде се взема?

Освен всичко, японската дюля е евтина. Можем да се сдобием с фиданки, отгледани от семена, за сумата от 3.50 до 6.50 лв (zelena-prolet.com/). По-големи растения, пак отгледани в България, се продават от goldenplants.bg на 11 лв. За 9.00 лв от magasini.net получаваме фиданка в 1.5-литрова саксия. Още по-изгодни предложения има от gardenparadise.eu – 20-сантиметрово растение за 2.50 лв. За допълнителни е1 до 3 лв ще получим отгледани до 30-60 см фиданки. Самото храстче израства само до 1 метър.

Освен по интернет, японска дюля се предлага и от разсадниците. Във „Фантазия“ (razsadnikat.com/) разсадът е по 4 лв. В Палм център – Пловдив цената е 8.80 лв. Дикей Плант от Павликени предлага комплект от 4 храста с различен цвят за 18 лв (растение с височина от 30 до 50 см), а поединично – по 5 лв.

Сортови семена предлагат материал за размножаване от семена, но към момента няма налични. Намираме такива при други търговци. Например 15 семена от gardenseedsmarket.com струват 6.50 лв.

Фиданки и семена се предлагат и от частни лица, чрез сайтовете за обяви. Офертите като цяло са доста. Ако търсите, ще трябва да пробвате в Гугъл и с други имена, с които е известна тази дюля –  Цидония или Хеномелес.

Декоративен храст

Японска дюля израства и се оформя като бодлив храст с височина от 1 – 3 м. Това се случва на постоянното му място. Заради гъстотата и множеството бодли, растението не се пресажда в готов вид. Освен това то има свойството да се разраства под формата на живи плетове. Максимално отгледаната Цидония, която бихме намерили, е с височина от 60 см, но с не-повече от 10 до 20 стъбла.

ИНТЕРЕСНИ ВИДОВЕ ЯПОНСКА ДЮЛЯ
НАИМЕНОВАНИЕ	ОСОБЕНОСТИ
ПРЕКРАСНА	Височина до 3 метра. Листата сменят цвета си от зелено до червено, а през есента са пъстри. Прости, мъхести цветове. От този вид има много сортове
ЗУБУТЛИНСКА	Селектиран вид да е устойчив на болести и мраз
МАУЛЕЯ	Ниска дюля, височина до 1.5 м. Младите листа са червени с бронзов оттенък, а после стават зелени. Цветовете са по-скоро оранжеви
КАТАНСКА	Габаритно растение до 3 м. Листата са пурпурни, към есента позеленяват. Цветовете са от нежнорозови до бели
ЛЕЙДИ ПИНК	Студоустойчив вид създаден от селекционери като декоративен храст.
КРИМСЪН И ГОЛД	Един от най-красивите видове с алени цветове и слънчеви тичинки. Използва се за живи бордюри, тъй като този вид не се разраства и не изисква подкастряне

Какво представлява дървото (+снимки)

Японска дюля е екзотично растение, което ни завладява със своята красота, наситени цветове и аромат. Родината на култивираната Цидония е Япония, а диви растения живеят им Китай и Корея.

Притежава високи декоративни характеристики, поради което е любимо средство в ландшафтния дизайн. Използва се за създаване на композиции на открито, за цветови акценти в градината или за живи плетове и бордюри.

Хеномелес е представен от няколко вида и десетки хибриди. Създадени са около 500 сорта. Те се различават по размер на храста, неговата форма и цвят, в който цъфти. В природата тази дюля е 1 метър, а някои селектирани сортове достигат 3 метра. Но всички имат следните характеристики:

• Гъста листна маса, листата са плътни, с наситен цвят, блестящи;
• Цветовете са ярки, наситени, главно в диапазона от розово до пурпурно. Но има дюли, които цъфтят в малиново, вишнево, огнено оранжево. Цъфтенето е кратко – за 18-20 дни през май.

Японската дюля е храст, а китайската дюля е дърво. Издига се до 18 метра, а плодът й става до 1.5 кг. Изобилства от етерични масла и се използва в източните кухни.

Плод. Яде ли се?

Плодовете на Цидония  са ядивни, изглеждат като по-окръглени миниатюрни дюли. Размерът им е едва 3 – 4.5 см, а теглото стандартно варира между 50 и 60 г. Вътре стройно са подредени кафяви семена. В Азия ги наричат златни ябълки. Те са ценни и чакани, защото се появяват чак през четвъртия сезон.

Зреят в средата на есента. Водещата им характеристика е невероятното количество витамини и биологични активни компоненти в тях, на които се дължат лечебните свойства. Плодът повлиява благоприятно кръвоносните съдове, главно техните стени, регулира (сваля) налягането в тях и има противовирусно действие.

Сладко от японска дюля

Японска дюля е полезен плод, но заради твърдата си текстура и изразения кисел вкус, рядко се използва сурова. Затова пък е прекрасна за приготвяне на десерти. За се поднесе сладко от японска дюля е екзотично и изисквано, а то самото е много вкусно.

Рецепта

Нарязваме плодовете на парчета, почистваме семената и насипваме с голямо количество захар. Чакаме 24 ч. (в хладилник) да се отдели ароматния сироп. Той се добавя в чай или се разрежда на сок, а другият вариант е да продължим нататък за приготвяне на сладко.

Нататък започваме да варим. Правим го на 6 – 8 пъти по 5 минути. Процесът отнема 4-5 дни, но пък само по 5 минути на етап. Наливаме вода, слагаме съда на средна степен на котлона и кипваме. Отмерваме да ври 5 минути. Сваляме от котлона и оставяме сладкото напълно да изстине само. Отново варим 5 минути и отново го оставяме само да се изстуди. И така 6 – 8 пъти. Цветът постепенно ще се измени от лимоново до кехлибарено.

Накрая наливаме по бурканите и прибираме.

Витамини

Японска дюля повишава човешкия имунитет. Тя съдържа огромно количество антиоксиданти плюс витамините С и Е.

 

Отглеждане в саксия

Хеномелес може да започне живота си в саксия. Там то израства от семена без проблем. Но през зимата растението се нуждае от ниски температури. То не се чувства добре в отоплените домове. Трябва да бъде пренесено в градината или поне контейнерът да се изкара на открито. Японската дюля обаче не е стайно растение. То винаги ще се чувства по-добре на открит терен.

Бонсай

Самият храст  по принцип е неголям. От него се прави успешен бонсай. Вижте как изглежда:

Отглеждане на японска дюля в градината

Японската дюля (Chaenomeles japonica) е топлолюбиво растение и расте особено добре в региони с мек климат, но е способнао да понесе понижение на температурите до -25°С.

Дюлята иска много светлина, не се бои от пряко слънце. Води се сухоустойчива култура, при пресаждане се нуждае от умерена влажност. Не допуска застой на вода в почвата. Пуска корени до 5 м дълбочина и сама се грижи за прехраната си. Ние поливаме веднъж на 2-3 седмици.

Тори се при пресаждане и после на втората година. Рядко боледува, главно от вируси и гъбички. Поддава се на лечение, добре е – със син камък.

Жив плет от японска дюля

Избор на място за засаждане

Японската дюля обича светлината и се нуждае от осветена зона; тя се развива слабо на сянка, което също влияе на цъфтежа. Въпреки че е устойчива на суша, в младата ѝ възраст и след засаждане се изисква умерена влага като се внимава влагата да не се застоява, не бива да е прекалено влажно.

Всички видове и сортове японска дюля се развиват добре на леки пясъчни и леко глинести почви, богати на хумус с неголяма киселинност (pH 6,5), към торфените почви са по-малко толерантни. Ако японската дюля е засадена на алкална почва, тогава може да се получи хлороза на листата. При избора на място на градински парцел се дава приоритет на територията от южната страна на къщата или ъгъл, който е защитен от студени ветрове и тежки студове. Ако градината се намира в хълмиста местност, тогава южните и югозападните склонове са особено предпочитани.

Подготовка и засаждане на почвата

За пролетно засаждане почвата се подготвя през есента. Ако мястото е задръстено от плевели, те се премахват напълно и мястото се държи под черно покривало до момента на засаждане. Листа и пясък се добавят към неплодородната и тежка почва (в съотношение 2:1). Освен това се въвежда торфонавозен компост (10 kg / кв. м. ), както и фосфорни и калиеви торове (40 g / кв. м. ). Добавянето на тези компоненти на дълбочина 10-15 см допринася за създаването на рохкав водо- и въздухопропусклив почвен хоризонт.

Най-добре е да засадите японската дюля с отворена коренова система на постоянно място през пролетта – през периода след размразяване на почвата и преди разпукването на пъпките. Есенното засаждане, когато дойде времето за масивно падане на листата, е възможно, но по-малко желателно, тъй като храстът е топлолюбив и може да умре, ако не му се даде време да пусне корени. Японската дюля се вкоренява добре на двегодишна възраст, ако е пресадена от контейнер (със закрита коренова система). За единични растения на възраст 3-5 години се изкопават ями за засаждане с диаметър до 0,5 m и дълбочина 0,5-0,8 m, пълни с хумус (1-2 кофи), с добавяне на 300 g суперфосфат, 30 g калиев нитрат или 500 g пепел.

Японската дюля може да се засажда на малки групи или по краищата на градинската пътека, образувайки нисък жив плет от нея. В един ред растенията се садят на разстояние 0,5-0,6 м едно от друго. Разстоянието между растенията в група е около 0,8-1 м.

По време на засаждането кореновата шийка на японската дюля се поставя на нивото на почвата. В никакъв случай не трябва да се показва коренът над нивото на почвата. Също така е важно да не се задълбочава прекалено много кореновата шийка, което ще забави растежа на храста. Трябва да знаете и помните, че японските дюлеви храсти не понасят много добре пресаждането, така че не бива да ги безпокоите още веднъж, пресаждайки от място на място. Веднага се избира мястото за постоянно отглеждане. Японската дюля може да расте на едно място, без да пресажда до 50-60 години.

Грижа за засаждането

През лятото, за да може японските дюлеви храсти да цъфтят по-пищно, почвата около тях се разрохква на дълбочина 8-10 см. Разрохкването трябва да се комбинира с плевене. Добър резултат дава използването на мулч, който се насипва на слой от 3-5 см около маломерния храст. Торф, черупки от кедрови ядки, дървени стърготини или натрошена кора са подходящи като мулч. Най-доброто време за прилагане на мулча е късната пролет, когато почвата е все още достатъчно навлажнена, но вече е добре затоплена. През есента мулчирането започва след настъпването на периода на стабилни отрицателни температури. Контурът на покритието от мулчиращия материал трябва да бъде не по-малък от проекцията на короната на храста или да го надвишава с 15-20 cm.

През първата година след засаждането на японската дюля обикновено не се слага течна подхранка, за да не се изгорят младите корени. Това се прави така, тъй като хранителните вещества, вложени в ямките за засаждане, са достатъчни за растежа и развитието на храста. Вече 2-3 години след засаждането, през пролетта, веднага щом снегът се стопи, под храстите на японската дюля се внасят минерални и органични торове под формата на подхранване. За да направите това, изсипете 1 кофа компост, 300 г суперфосфат и 100 г калиев тор. Те се изсипват в стволовия кръг на храста. През лятото е полезна течна подхранка, състояща се от амониев нитрат (20 g / храст) или птичи тор (3 литра 10%-ов разтвор).

За да предпази храстът от зимни увреждания, през късната есен той се поръсва с паднали листа или се покрива със смърчови или елхови клони. Такива грижи са необходими за млади и възрастни храсти, особено за красиво цъфтящите сортове. Младите фиданки и зимуващите резници също се защитават за зимата с покривен материал. За зимно запазване на компактните, нискорастящи храсти са подходящи големи картонени кутии или дървени кутии. Това е само за случаите, когато имате наистина студена зима.

Размножаване със семена

Най-лесният и надежден начин за размножаване на японска дюля е чрез семена. Когато узрелите плодове се подготвят за обработка и сърцевината с големи кафяви семена се почисти, тя не бива да се изхвърля, а трябва да се използва за сеитба. Семената се отстраняват и се засяват в земята веднага през есента. Всички те имат висока кълняемост (до 80%), дават плътни издънки през пролетта, независимо от качеството на подготвената почва.

Ако сеитбата не успее в рамките на тези срокове, тогава ще трябва да поставите семената за стратификация. За целта те се държат 2-3 месеца в навлажнен пясък при температура + 3 + 5 градуса по Целзий. След като покълнат, през пролетта се прехвърлят в земята. Двугодишните фиданки развиват дълъг корен, така че ако бъдат пресадени небрежно, възникват повреди, водещи до смърт на фиданките. За да се запазят те, те трябва да бъдат засадени на постоянно място възможно най-рано.

Размножаване чрез вкореняване на резници и присаждане

Всички видове вегетативно размножаване на японската дюля са икономически по-малко ефективни от размножаването със семена. Предимството на присаждането е, че се запазват сортовите качества на храста.

Зелените резници се събират в началото на юни при сухо и не горещо време. Те се отрязват рано сутринта. Всяко стъбло трябва да има по 1-2 междувъзлия. Добър резултат от вкореняване (до 80%) се наблюдава при резници, отрязани с „пета“, тоест с малко парче дърво от миналата година (с дължина до 1 см). Необходимо е използването на стимуланти на растежа: 0,01% разтвор на ИМК (индолилмаслена киселина) в рамките на 24 часа, или – на някакъв бустер или стимулатор за растежа на кореновата система. Такива бустери се продават във всеки специализиран магазин или в Мосю Бриколаж. Резниците се засаждат косо (наклонно) в смес от пясък и торф (в съотношение 3:1), схемата на засаждане на резници е 7×5 см. При температура от + 20 + 25 ° C вкореняването настъпва след 35-40 дни. Захващането на вкоренени резници при японската дюля е 30-50%, като стимулантите на растежа увеличават степента на оцеляване с 10-20%.

Пролетното присаждане се извършва през май със сортови резници върху фиданки от японска дюля. За присадки с „око“ (пъпка) се събират сортови издънки от японската дюля през юли-август по време на втория соков поток. За целта око (пъпка) с парче кора (с щит) се отрязва от средната част на сортовата издънка с остър нож. Върху кората на основата, на която ще присаждате, се прави Т-образен разрез, ръбовете на разреза се сгъват назад и под кората се поставя щифтът с пъпката. Частите на растението се притискат плътно, завързват се и се предпазват от външни въздействия. След 3-4 седмици се проверява степента на оцеляване на „очите“. През пролетта на следващата година, ако пъпката е пуснала корени и е дала нова издънка, превръзката се отстранява. На къс храст от японска дюля могат да бъдат присадени едно към друго две очи.

Първоначално публикувано на:март 9, 2021 @ 8:19