Рутина и учудване като смърт и пробуждане в дневното съзнание. Или пари и карма в материалния живот.
Презентацията е изнесена в групата „Упражнения по медитация за начинаещи“, която можете да намерите ТУК.
Учудване и рутина
Защо младите виждат по-добре
Преди повече от 20 години се запознах със семейство японски пенсионери, живеещи в град Шипка. Японката Сатоми Такада беше снимала едно магаре и много се гордееше с находката си. Магарето беше най-обикновено, застанало на пусто трънливо поле и вперило поглед в необикновената за него фотографка.
Стари фотографи са ми казвали, че с напредването на стажа в професията си постепенно загубват способността да се очароват, да забелязват детайлите. Да се удивляват – е качество на по-младите фотографи. Това свойство се счита за инфантилно и за признак за недостатъчен професионализъм.
Но проблемът при правенето на вдъхновяващи снимки не се решава с много опит и техника, а именно с учудване. Коренът на думата учудване е чудо, тоест това е възможност да възприемаш чудеса.
Съдържание:
Ако не можеш да изпиташ трепет пред обекта си, ако за теб всяко чудо е случайност, в крайна сметка ти не можеш и да го забележиш както трябва и той няма да остави следа нито в снимките ти, нито в съзнанието ти. И така старите фотографи признават, че младите просто виждат по-добре. Може да са необиграни, може да са такива или онакива, но виждат по-добре. А старите и опитните постепенно ги обхваща нещо като “кокоша слепота”.
И Сатоми Такада в един момент се оказва млад фотограф, въпреки че е вече пенсионерка, защото попада в такава среда, в която има магарета. И тя се впечатлява, изумява се от грацията и мъдростта на това магаре и по този начин се подмладява с 30-40 години.
Наличието на моменти, които спират дъха ни
Рутината може да убие удоволствието ти от работата и това задължително ще си личи по качеството на продукта, който произвеждаш.
Рутината прави така, че дните да се сливат и годините да минават неусетно. От тях никое събитие не ти прави впечатление и не оставя следа в съзнанието. Защото удивлението е задължително условие за всяко познание.
Възприятието и понятието са само двете страни на познавателния процес. Но по средата между тях като сърце стои преживяването. Тоест за да имаме познание, трябва да имаме и преживяване, иначе нищо не остава в душата ни. Възприятието трябва да събуди, именно да събуди някакви чувства в душата ни, а също и да даде импулс за волята ни, да ни накара да извършим някакво действие. Иначе нямаме пълноценен познавателен акт.
Учудването по някакъв начин успява да пробие капсулата на илюзията ни, че сме отделени от света. Чрез подобно чувство иначе външното събитие успява да стане част от собствената ни душа. Така животът ни става по-богат на детайли, времето ни започва да тече по-пълноценно и не се изсулва някъде незабелязано. Оказва се, че скуката и Фейсбук са ни лишавали от цяла поредица години, които биха могли да бъдат и хубави, ако бяхме запазили способността си да се очароваме от нещо истинско.
Карма и пари, пари и карма
От друга страна рутината в голяма степен е неизбежна. Защото има връзка между нашата карма и професията ни. Ние се професионализираме в това, което трябва да правим с рутина, да пожертваме част от живота си, за да развием някакви нови технически или морални качества. Ние плащаме с част от живота си за това.
Но знаем, че ако дълго време вършим работа, която не ни вдъхновява, това ще ни разболее, дори в раковото отделение може да ни вкара. Затова е задължително да намерим начин да работим това, което буди у нас творчески и емоционални импулси. Да вкараме елемент на свобода в обречеността на кармата. Тъй като сме хора и имаме подкрепата на духовния свят, на нас се възлага много, ние винаги можем да разчитаме на помощ в това отношение.
Като стана дума за плащане, кармата има много общо и с парите. Неслучайно когато говорим за карма, използваме финансови термини като плащане, дълг и прочие. Ако ние не управляваме правилно финансовите кармични уроци, се получава запушване или стесняване на финансовите кръвоносни съдове. Ставаме жертва на тромби, на болести, сполетяват ни нещастия. Но кармата е по-широко понятие, докато парите са само част от нея. Някои болести се лекуват с пари (когато трябва да си купим хапчета, бинт или да се подложим на операция). А други не се лекуват дори и с цялото богатство на света.
Свещен трепет
Срещата е пресечна област на две реалности
Истинската среща с един човек може да промени хода на съдбата ти, ако срещата се осъществи правилно, тоест с участието на 12-те сетива. При среща и двете билярдни топки променят траекторията си. За да чуем какво казва един човек, ние трябва да замълчим мислено. Да приемем неговото мислене в себе си. В известен смисъл да станем него и да гледаме на света от неговата точка на зрението. Един вид се жертваме за него (да си затвориш устата за 10 минути е страшна жертва!). Тази размяна става чрез сетивата за възприемане на Аза и мислите на другия. Те работят, когато успяваме да се пробудим по време на срещата и да чуем това, което другият човек иска да ни каже.
Ясно е, че ако нямаме тази способност да се учудваме, готовността да се очароваме и допускането, че нещо може да ни изненада, срещата ще бъде съвършено несполучлива. Комплексът за пълноценност и егоизмът са сериозна пречка пред това, да разберем какво иска да ни каже другият човек. Тяхното преодоляване чрез любовта и преклонението към истината е начин да пробием капсулата на балона, в който пребиваваме и който унищожава живота ни. Срещата е пресечната точка на две реалности, която позволява на тези реалности да станат по-реални.
Приливи и отливи на вниманието
Азовото сетиво, както и всичко останало в живия свят, действа на приливи и отливи. Духовното движение, което описва, може да се сравни със синусоида или спирала. Докато общуваме, ние постоянно редуваме заспиване със събуждане, като докато говорим, спим, а докато слушаме, бодърстваме. Всъщност срещата, свързана с благоговение, е начин да се пробудим във всекидневния си живот, в който по правило спим.
Това вълнообразно движение на вниманието се дължи на действието на нашия Дух-Живот, който услужливо създава противодействие на всяко действие. На всяко възприятие той отговаря с допълващото възприятие вътре в нас. На това може да се разчита.
Дали нещо съществува наистина в моя свят, това зависи от степента ми на съзнание, дали спя или съм буден. Когато външно бодърствам, аз спя по отношение на подосновите на реалността. Заспя ли, се събуждам в духовния свят, но нямам съзнанието, което ми позволява да го осмисля или запомня.
Вярата във възможността да стане чудо
В този смисъл всяко възприятие е илюзия, докато не намерим съответстващото му понятие от идейния свят. Ако ние подходим с правилното тържествено настроение, което ни позволява да се изненадваме и очароваме, тогава се появява така нареченият УАУ-ефект или “как не съм го забелязал по-рано”. Този ефект е недостъпен за страдащите от комплекса за пълноценност, за отдадените на рутината хора, които спят във всяко едно свое действие. Само допускането, че е възможно чудо, е способно да пробие балона на изолираната действителност, в която си мислим, живеем.
Тогава може да разберем какво представляват любовта и свободата. Иначе не можем. Любовта, както пише във “Философия на свободата”, не е сляпа. Тя – напротив – е възможност човек да види у другия нещо, за което всички останали са слепи. Ако обаче ние излизаме от вярването, че всички жени или мъже са еднакви, че всички са най-общо казано дебили и олигофрени, тогава е невъзможно за нас да пробием собствения си балон на обречеността и слепотата.
Вярата, че е възможно да се случват чудеса, е вид разомагьосване, на което се подлагаме. Светът, в който живеем, изведнъж престава да бъде прокълнат и безнадежден. В него дори можем да открием дори Христос. Той се проявява по време на среща или в състояние на медитация и говори в сърцето ни.
Етеризацията на кръвта и субстанцията на Михаил
Христос се появява и във финансовите отношения, не само в личните. Когато ние даряваме пари, когато помагаме на някого, тези пари започват да приличат на етеризираната кръв в нашето кръвообращение. Тя се получава благодарение на Събитието от Голгота, благодарение на Христос. Тази кръв се движи от сърцето към главата, към мозъка и действа одухотворяващо на човека. Съответно чрез дарението парите също се одухотворяват. Те един вид умират, минават през духовния свят и се прераждат отново с нови сили за живот.
Благодарение на това етеризиране на кръвта, когато сме в подходящото състояние, ние можем да приемаме и Субстанцията на Михаил. В такива състояния на любов, благотворителност, самопожертвователност и вяра във възможното чудо ние получаваме директна помощ от Духовния свят и от самия Христос. С помощта на тази субстанция ние променяме реалността, в която живеем. Тази субстанция може да се насочва мислено към лечение на конкретни органи и заболявания, към разрешаване на определени казуси от ежедневието и така нататък.
Тъй като Субстанцията на Михаил е субстанция на свободата, ние можем да я ползваме за увеличаването на свободата и доброто в света, който е част от нашата реалност. Но това изисква признаването на свободата и на другите хора, като такова е единственото състояние, в което любовта може да съществува.
Първоначално публикувано на:март 20, 2021 @ 11:18