Разтърсващи любовни стихове от класиката и нови. Най-добрите стихове за любовта, подходящи за пращане. Кратки любовни стихове за нея. Красиви любовни стихотворения. Кои любовни поеми да прочетем и къде?
Публикуваме едни от най-добрите любовни стихове от класиката, от нови книги и от нета. Те са подходящи за споделяне в социалните мрежи по различни поводи и празници. Ако и вие пишете стихове за любовта и ако нито ред от тях не се намира на друго място, изпратете ни ги, за да ги включим в този материал или във форума под него. Изпращането става от ТУК!
Кои са най-добрите любовни стихове
Най-добрите любовни стихове са познатите. „Две хубави очи“, „Не предполагах, че любовта е чума“ и други прочути фрази веднага създават връзка с най-съкровените пластове на душата ни и активират самата любов у нас. Можем да я почувстваме, да я изпитаме отново и отново.
Но има и друго нещо: познатата лирика донякъде е изчерпана за нови усещания. Тя е създала своите пътечки в съзнанието ни. Да прочетем нови, съвременни редове. От неутвърдени и дори неизвестни автори. Техният поглед и чувство към любовта със сигурност ще ни изненадат и разчувстват.
Обич
Обичам те от първите минути, в които твоето лице видях!
Обичам те от първия си поглед, когато в твоите очи се взрях!
Усещам, че в друг свят и в друга някоя Вселена
Отново съм те срещал и обичал.
Пак бил съм твой и пак съм те наричал
С прекрасни, мили имена.
Усещам, че и ти ме разпознаваш!
Ти също помниш моите ръце.
Като на сън, като от друг живот е, вярно,
но все така тупти като в едно сърце.
***
Непременно погледнете и ТЕЗИ: Кратки но разтърсващи любовни стихове! Качествена поезия за любовта. Стихотворения от известни поети като Недялко Йорданов, Петя Дубарова, Елисавета Багряна, Павел Матев, Омар Хаям и др.
Сродни души
Аз търся те, откакто те сънувах,
Напълно непозната и любима.
Не съм те виждал, само те усещам –
Като задаваща се живина след зима.
Понякога се питам как изглеждаш?
Дали ще те позная, щом те срещна?
Дали ще те усетя със сърцето
И вътрешно ще съм уверен – няма грешка!
Понякога боя се, че ще се разминем.
Че си родена в друго време или място.
Но ще те търся, докато съществувам в света –
Защото те чувствам като сродна душа.
***
Седя сред хората, в трамвая
Или се взирам в тъмните прозорци.
Живея с теб, без теб, любими.
(Да, думите са старомодни!)
И питам се, не – чакам,
Да свърши времето без тебе
И пак да те намеря и позная.
Аз чакам пак да ме прегърнеш,
Пак да ме притиснеш до гърдите,
Аз чакам пак да кажеш мили думи
И да ме погалиш по косите.
Аз чакам пак да влезеш вкъщи
И да ме повикаш пак по име.
Някога живеех в Рая,
А сега съм само кухо име.
Но чакам и не се отчайвам –
Чакам пак да те нарека „любими“!
Съдържание:
Загубени души
Самотен свят, самотни хора.
Вървят тълпи от единици.
Уж в общество сме, но сами,
Безродни, без любов, критици!
От никого не сме доволни,
Дори от себе си, нали?
Затуй сами сме, безпризорни,
Изгубени в света души.
Уж искаме и търсим свои хора,
Уж търсим истинското в любовта,
Но повече боим се от простора
И да не изпаднем в самота.
Избираме фалшиви връзки, чувства –
Сами си вярваме в идеята за любовта.
Но просто сме загубени души в една вселена,
Дали това са уроки, съдба?
Разтърсващи стихове за любовта
Да си признаем, трудно се обича,
Когато без ответ остава любовта.
Ще настоявам месец, два, година,
Колко мога тъй да издържа?
Без любов не мога да обичам,
Сърцето ми изгаря в самота.
То иска споделеност, малко птиче,
Как безчувствието да му обясня?
Да, трудно е да се обича,
Когато срещаш само пустота.
Не можеш постоянно да звъниш
На добре заключена врата.
Не можеш да поддържаш диалози,
Дори да блика нежността.
За любовта е нужно да те слушат
И да ти отговорят от душа.
***
Сърцето ми чака да звъннеш,
Но телефонът постоянно мълчи.
Сърцето ми чака почукване,
Но затворени са наш’те врати.
Дали си близо или далече –
Тишината все така ми мълчи.
Не зная къде си, дали си?
А сърцето за теб ме боли.
***
Сгреших, изплаших се, сглупих –
Казах „да“ на нелюбим.
Сгреших, изплаших се, избързах –
Избрах не по сърце, а по ум.
Но трябваше ли да заложа
На твоето непостоянство?
Трябваше ли да ти вярвам,
След като предаде ме в пиянство?
Свърши, станалото – стана!
Стореното е непоправимо.
Нашата любов не издържа,
вкисна като кофти вино.
Обичам те, но е безплодно,
Обичаш ме, но бъдеще не ни остана.
Сега ти обвързан си със друга,
А аз съм просто нечия съпруга.
***
Не трябва да те притежавам,
Щом обичам – пускам те свободен.
Няма да те направлявам,
Искам да си безконтролен!
Да, искам ти да ме обичаш,
Но да го правиш доброволно.
Искам да си с мен със смисъл,
А не защото си самотен.
Не искам любовта насила,
Бъди с мен искрен, непресторен.
Тогава аз ще те приема
И много силно ще те гушна!
Кратки любовни стихове за пращане
Подарявам ти небето с всички звезди,
Сред които най-ярката си ти!
Подарявам ти сърцето си с всички искри,
Сред които най-горещата си ти!
***
Ти си чувствителна и нежна като лале,
Което излъчва радост и нежност!
Ти стопли моето самотно сърце,
Измъчено от студ и безнадеждност!
***
Твоята любов е моята опора,
Ти ме подкрепяш всеки ден, всеки миг!
Благодаря ти, скъпа, за твоята обич,
Ти си в живота ми най-поетичният стих!
***
Цял живот съм чакал да те срещна,
Защо така дълго се забави?
Идваш в залеза на моя ден,
Съдбата шанс не ни остави.
***
Искам направо да ти призная –
Без теб не ям, дори не спя,
За тебе мисля и мечтая,
Без теб не искам да съм аз!
***
Ти си ми дар от небето –
Шанс да усетя любов.
Преди не съм преживявал –
Винаги сам и на лов.
Благодаря ти, че ме обикна
И чиста обич ми подари.
Сърцето ми ти откликна,
Единствената за мене си ти!
***
Нашата среща е мое второ рождение,
Сякаш възкръснах, изгрях!
Щом те видях, до безкрай те обикнах,
Влюбих се в теб и до край!
***
Хвани ръката ми и не ме пускай,
Без теб безпътен съм, красива моя.
Гледай в очите ми, не ме загубвай,
В душата ти намерих аз покоя!
***
Ти си толкова мила и красива,
Че влюби ме от цялата душа.
Щастието било възможно,
Не вярвах, че се сбъдва пролетта!
***
Любима, благодаря ти, че влезе в живота ми!
Благодаря ти, че ми позволи да разбера какво е любов,
Нежност и отдаденост.
Благодаря ти, че ме приласка и обгърна с грижа,
Благодаря ти, че ми показа път и хоризонт.
Благодарен съм ти за близостта,
Каквато не съм усещал по-рано!
С теб се чувствам много по-силен,
С теб всичко е възможно.
Позволи ми да се грижа за теб
И да ти се отплатя за чувствата, с които ме дари.
Моля те, бъди моя жена
И сподели живота си с мен.
До последния ни дъх!
Обичам те!
***
Сватбена клетва за нея
Кълна се, че ще те обичам до най-последния си дъх,
На нашия съюз се вричам, да бъда твоите устои – мъж!
Кълна се, че ще те подкрепям, ще гледам в твоята посока.
Кълна се да си мое цвете и да не пускам помежду ни скука.
Сватбената клетва е довека, тя накъсметява за добро!
Кълна се, че ще бъда верен и няма да допусна зло.
Сватбена клетва за него
Кълна се, че ще те обичам до най-последния си дъх,
На нашия съюз се вричам, да съм за щастието – ключ.
Кълна се да те приласкавам и винаги да пазя любовта.
Кълна се да съм с тебе неотклонно и да подкрепям твоя път.
Сватбената клетва е довека, тя накъсметява за добро!
Кълна се, че ще бъда вярна и няма да допусна зло.
***
Кратки стихотворения за нея
Очите ти блестят, привличат,
Мога в тях да се загубя.
Те лъчи ми подаряват,
И разбирам ги без думи.
Те са като топли длани,
Като магнит ме те привличат.
Докато в очите ти се взирам,
Помежду ни няма тайни.
***
Любовта ти е като кактус –
Красиво растение с много бодли.
На върха му цвят е разцъфнал,
Който скрива опасни остри бодли.
Зная, че си бодяща,
Зная, че до теб ще кървя.
Но какво от това –
готов съм за тази опасност,
Без любов животът не си струва труда.
***
Вечер лягам уморен и готов съм на всичко за сън.
Но вместо да дойде Морфей, пред мене заставаш ти.
Като жива си, сякаш до мен – усещам дори твоя дъх,
Така силна е тази любов, че не оставя и миг да се спи.
***
Любима, как любовта си да опиша
С достойно за тебе стихотворение?
Ако бях Шекспир, бих написал поема,
Ако бях Яворов, щях да създам гениално творение.
Но аз не съм поет,
а само един влюбен човек.
Моля те, скромните ми думи приеми:
Обичам те… завинаги!
***
Ти си моята звезда, ти си моята светлина,
Ти си моят свят, ти си цялата ми Вселена!
Не си отивай и не ме оставяй,
Без теб на небето няма да има звезди,
На света няма да има светлина,
Пред очите ми няма да има път,
Сърцето ми ще се прониже до смърт.
***
Не съм подозирал, че се случва така –
Идва любовта и всичко засиява в светлина.
Всеки мой ден е сгрят от душевна топлина,
Душата ми всеки миг е в радостта,
Сърцето ми постоянно чурулика в песента.
Но случи се и на мен всичко това –
Ти стана моята обична звезда!
Още любовни стихове и източници на английски: Най-добрите любовни стихове. * Кратки стихове за любовта. * Разтърсващи стихотворения за любовта.
Из най-добрите любовни поеми
Любовта прави всички ни поети. Не е нужно да си велик или издаван, за да сътвориш хубав стих, в който да вложиш истинско чувство. Най-добрите любовни поеми не са дело само на класиците. Те се пишат всеки ден от влюбените.
Обичам те повече от всичко!
Ти си сред мъжете най-прекрасен,
Ти си ласкав, мил и нежен,
Верен, честен и почтен.
Вярвам в теб, без сянка на съмнение,
И знам, че няма да ме предадеш.
Душата си дарих ти – тя е твоя!
Сърцето ми за теб тупти,
Обичам те от все сърце,
единствен мой, незаменим!
Ти си моето всичко, любов!
***
Колко пъти сме се обичали!
Нашето е любов от много животи.
Заедно сме стотици прераждания.
Ти си мой мъж, все ти – векове!
Ти си моя страст, която само нараства.
Ти си мое минало и мое бъдеще,
Ти ми съдба и карма, и обет,
Ти си ми обречен за безвремие!
Нашата любов е минала през много животи.
Ти си мой и недей да протестираш.
Обвързани сме неразривно
И няма полза да бягаш.
Знам, че е трудно да си толкова обичан,
Любовта ни задължава.
Но това е съдба от зараждането на душите ни,
Примири се вече, друго не ти остава.
Ти си мой мъж и моя страст,
Ти си мой – недей излишно да спориш.
Дори да избягаш в този живот,
В следващия пак ще сме заедно.
***
Всяко утро в тебе се влюбвам
И всяка вечер с тебе заспивам.
Ти си моето днес и моето утре,
Ти си цялата ми Вселена.
С тебе говоря безмълвно,
Дори когато съм сред други хора.
С теб споделям тайни и мисли,
Дори и сам сред толкова много.
Всяка вечер с тебе заспивам
И сутрин с усещане за тебе се будя.
Всеки миг къде си се питам
И не мога да спря да те викам.
Ние сме двойка, макар разделени,
Ние сме оковано семейство.
Отделно, пак сме заедно, мили,
Няма да спра да те чакам.
Тебе обичам и за тебе копнея,
Ти си моят мъж – завинаги!
***
Наздравица за него
Искам да вдигна наздравица за моя любим!
На света няма нищо по-силно, по-дълбоко и по-съкровено от искрената любов между двама души.
Когато любовта е истинска, тя се надгражда постоянно. Расте все по-силна и по-силна.
Всеки щастлив миг добавя още съкровени спомени към общото ни минало.
Всеки ден ние заявяваме и потвърждаваме чувствата си.
Всеки ден ти ми ставаш все по-любим и по-любим.
Наздраве за човека, който изпълни целия ми живот, мислите, чувствата, сърцето и душата ми.
Наздраве за човека, който осмисли дните ми и ме направи най-щастливата жена на света.
Благодаря ти, че те има.
Бъди здрав, щастлив и винаги до мен.
Обичам те!
Наздраве!
Наздравица за нея
Някога бях свободен и се възприемах за щастлив човек – даже за късметлия. Наблюдавах двойките около себе си – приятелите се събираха и разделяха, споделяха с мен своята радост от любовта и мъка от раздялата.
Аз не чувствах нищо и бях щастлив, че съм предпазен от това опасно и разрушително за сърцето чувство любов. Едва ли не се молех, да остана защитен, но тайно мечтаех и аз да усетя какво е любов, да видя що за чувство кара хората да хвърчат до небесата от радост и да се сриват вдън земя от мъка.
И така, до деня, в който зърнах очите ти, любима. Преди си представях как любовта идва постепенно. Нищо подобно – любовта ми се стовари с цялата си сила. Неочаквана и категорична. Но днес аз не си представям живота без теб. Той би бил пуст и безсмислен. С теб животът е едно уникално преживяване.
Той е чудо!
Благодаря ти, че те има.
Бъди здрава, щастлива и винаги до мен.
Наздраве!
Първоначално публикувано на:август 29, 2023 @ 6:11
Ти си моят ангел, моят пазител и страж!
Ти ме пазиш, винаги бдиш над мен.
Топлиш ме с погледа си, отбраняваш ме от злото.
Ти ме цениш, дори обожаваш.
Моля те, пази верността
И тази дълбока любов между нас.
Никога не забравяй да ме целунеш за лека нощ
И да посрещнеш деня ми с целувка.
В замяна аз ще бъда неотменно до теб и няма да те предам.
Аз съм твоя и винаги ще бъда такава. До гроб!
Ще ви споделя нещо, което написах в ужасен за мен момент. Слава на Бога, всичко остана в миналото.
Подай ръка и върви с мен,
Подай ръка и нека продължим.
Да забравим преживяното,
Неудачите и лошия късмет.
Да забравим предателството и измените.
Да забравим другия и другата.
Да бъдем само аз и ти.
В любовта….
Това което прочетох…..беше мое, беше моя спомен. Спомен от вчера, преди да се превърна в това, което съм в момента именно заради него……Толкова кратко, толкова силно и толкова истинско.
На една жена…
Помня те на автобусната спирка – насред прахоляка. Стоеше някак изоставена. Зачудих се дали заминаваш или сега пристигаш. Нашето селце рядко виждаше непознати. Какво ли търсиш? Не съм планирал нищо, просто те заговорих. Не подозирах, че ще станеш моя съдба. Вечерта пред очите ми изплува този стих:
Не си отивай! Не ме оставяй.
Животът без теб бе безвкусен.
Скърцаше между зъбите като прахоляка от нашата спирка.
Ти оцвети съществуването ми, вдъхна му душа.
Усещам, че си моята съдба.
И ти ме търсеше, нали?
Затова ли изглеждаше така изоставена?
Животът ни прекарва през най-големите изпитания, когато иска да ни поднесе най-голямото щастие.
Зная, че ще останеш!
КАЖИ МИ БАБО
Разкажи ми бабо за живота?
Как се той живее…..
-Защо така с насълзени очи ме питаш?
Как защо,бабо?
Когато обичаш и те боли как се живее?
-Любовта е хубава чедо мое,но и боли от нея.Една от най-трудно лечимите болести е болката от Любовта.Трудно се намира лек за нея.Само времето ще ти помогне…..
-Но бабо….
Слушай сега:Ти върви си по пътя,върви и не се обръщай гледай само напред.Ще срещнеш нови хора,малко по малко ще спираш да мислиш за болката….Ще забравиш някой ден.
-Как ще стане това бабо?А болката в сърцето?Нея кой ще излекува?
Няма лек за нея чедо мое,казах ти!
Когато нещо се разруши остава само спомена за него,че го е имало,че е съществувало…..
После наново започваш да градиш,малко по малко,парче по парче.
Трудно се гради нещо,което е съборено напълно.Понякога остава само пепел и нищо друго,а понякога остават и парчета,които трудно се намират и събират…..все липсва някое…..
Няма вечна болка чедо!
Има болка,която е възможно най-трудно за понасяне,изгаря и изпепелява всичко в теб.
Казах ти,че трудно се намира лек за нея!
Ще живееш!
-Бабо?
Как се живее с разбито сърце ?
Ще дойде ден….когато ще срещнеш някой,който знае кое парче къде стои,ще подреди всичко на правилното място,но трябва да е правилния човек,не забравяй!
Няма нищо вечно на тази Земя,даже и болката не е вечна.След всяка болка идва радостта …
Не затваряй всичко в теб!Остави тази болка да се наживее в теб.Та да усетиш истинската радост от Любовта!
Просто Любов Н.Д.
Гоня те,след тебе тичам, тичам,
защото много те обичам.
Но ти ми бягаш, бягаш бързо в далечината
и плаче ми душата.
Търся те в тъмното не те намирам
и пак сама по светло се прибирам.
„Любов, къде си“ – викам в гората,
плаче и дървото, плачат и листата.
Сърцето плаче, тлее,
забрави вече да се смее,
очите тъжни, заблудени , искат да са верни,
искат , но са черни.
Черни не на цвят, а от болка, черна душата, черно сърцето,
смачкало се е и то проклето.
Но надежда има, зная,
ще те открия дори и в рая.