Какво не се прави до 40 дни след смъртта

Обичаи и поверия: Какво не се прави до 40 дни след смъртта на човек в дома. Отношение към огледалата и вещите. Гледа ли се телевизия, работи ли се на компютър? Покриване на огледала и др. поверия и обичаи.

Душата е нематериална безсмъртна същност, израз на божественото начало у човека. Тя напуска тялото в мига на смъртта. Световните религии описват по-нататъшния й път различно, но в едно виждане си приличат: предстои дълго странстване, за което не всяка душа е подготвена.

Някои души се лутат и не знаят накъде да поемат. Други са привлечени от материалния свят и за дълго остават в него, търсейки старите си опори. Или имат незавършени дела и въпроси за разрешаване.

Забраните за роднините нямат за цел да ограничават или да налагат насилствено траур. Те са измислени с идеята да се облекчат душите.

Какво не се прави до 40 дни след смъртта

Някои забрани облекчават отпътуването на душата, а други забрани целят спазването на благоприлично поведение от страна на близките и семейството.

Това е традиционният начин да се регулира общественото поведение – чрез традиции и вярвания, а не чрез закони и власт.

Забраните за 40-е дни след смъртта осигуряват спокойствие на душата. Докато все още е близо до живите, тя обикаля познатите места и обичаните близки. Прилично и редно е да вижда скръб и уважение, а не демонстрация, че животът продължава, все едно нищо не се е случило.

От ежедневието в първите 40 дни отпадат всички дейности, които могат да отпаднат. Върши се само минимално необходимото. Цялата енергия се отправя към покойника, за молитви и благи мисли, за измолване на опрощението на неговите грехове, за благото на душата му.

ВАЖНО: Вижте мнения и идеи какво не се прави до 40 дни, оставете и своите препоръки или попитайте ТУК, в нашия форум с коментари за смъртта!

Празненства и чествания

Знаем, че в дни на национален траур се отменят чествания, тържества, празници на държавно и местно ниво. По същия начин се постъпва и в семействата.

Когато е починал член на семейството, останалите близки не намират причини и поводи да се радват и да празнуват. Отпадат участия във всякакви празници, независимо от техния мащаб (дори да се касае за абитуриентски бал или сватба).

Важните събития се отлагат, колкото е възможно.

До кога се покриват огледалата?

Огледалата са енергийни портали между тукашния и отвъдния свят. През тях душа, която е неориентирана, може да минава, да идва и да се завръща. Ето защо е възникнал обичаят огледалата да се покриват с плътна тъкан.

Друго поверие гласи, че в началото душата не осъзнава, че се е разделила с тялото. Ако се случи да мине пред огледало или се огледа, тя няма да види нищо и така рязко и стресиращо ще разбере, че тялото е починало.

Докога да пазим огледалата? Срокът е 40 дни от смъртта. След като се завърнем от помена, можем да открием огледалата. Смята се, че душата митарства 40 дни и след това отпътува към Отвъдното. Тя вече няма да се завърне в дома си.

Вижте и ТОВА: 40 дни помен от смъртта. Какво се прави?

Какво се прави с вещите, завивки и др.?

В първите 40 дни от смъртта не трябва да се раздават вещите на покойника. Въобще е добре да не се пипат, да не се разместват, подреждат, перат и прибират. Не всеки човек обича да се разпореждат с вещите му, а душата все още е неориентирана в началото.

Хубаво е всичко в дома на покойника да остане, както той го знае и помни. Така душата ще се чувства комфортно, когато се завръща у дома.

След изтичане на 40 дни от смъртта, роднините и наследниците решават как да постъпят с вещите на покойника. Те могат да ги унищожат или да ги подарят на нуждаещи се, на приятели и родственици. Когато дрехи и обувки попадват при нуждаещи се, ние удължаваме добрата памет за починалия.

Да не се държат прозорците затворени

Това суеверие се отнася за първия час от смъртта. Стъпва на вярването, че душата напуска тялото и трябва да отлети, но ще бъде възпрепятствана от затворени врати и прозорци. Всъщност подобно вярване има много малко здрава основа. Повечето религии утвърждават, че душата остава край тялото три дни след смъртта, а и след това не се нуждае от отворени прозорци, за да отлети в безплътния свят.

Назоваване на починалия по име

Тази традиция е присъща на други народи и по-малко се знае и спазва у нас.

Зад нея стои вярването, че когато назоваваме на глас покойника, ние го викаме и той ще дойде.

Което означава, че го задържаме на този свят и му пречим да върви по своя път. Някога е съществувал и страхът от покойниците. Вярвали, че той ще се върне и ще вреди.

По същите съображения името на покойника не се произнася по време на погребалния обред и при помените, нито при оплакване и при раздаване на храна. Името се замества с други думи, например „баща“, „наш покоен близък“.

Обичаят да не се изрича на глас името на покойника прераства в друга традиция – името на покойния да не се използва от живи. И днес се спазва новороденото дете да се наименува на живи, но не на починали предци.

Погледнете и ТУК: Къде се оставя траурната лентичка. Изтегляне на жалейка и кога се маха?

Пране и почистване в дома

Когато човек почине в дома си и на същото място се организира неговата подготовка, бдението и изпращането по последния му път, без съмнение почистването е неизбежно. В такъв случай се спазва принципът – прави се минимално необходимото. Не е прилично да се пере и чисти извън нуждите на покойника / погребението.

Гледане на телевизия и компютри

Телевизия, радио, музика, игри и подобни дейности са развлечение. Хората, загубили близък, не би трябвало да се забавляват. Въпрос на уважение е в дома на покойния да цари тишина и и да се отдава безмълвна почит. Скръбта е завзела близките и те не би трябвало да мислят как да разнообразят времето си. Времето е за покойния, за молитви и добри мисли за него.

Забраната не важи за компютри, когато те се използват за работа.

Забраната за развлечения важи до 40-я ден. Нататък близките постъпват според вътрешното си усещане. Много хора причисляват забавленията към белезите на траура, какъвто спазват 6 месеца или 1 година.

Къпане, подстригване, рязане на нокти

Живеещите в един дом с покойния човек вероятно няма да избегнат грижите по себе си. Те трябва да имат приличен вид, особено на обредите с гости – погребение, помен. Принципът е да се извършва минимално необходимото. Тук опасението е грижите да не прерастнат в суета и прекалена грижа за външния вид.

Източници и още информация: 40 дни. Помен. Какво се прави; * 40 дни от смъртта. Помен. Кога се ходи на гробища?

Помени на 3-тия, 9-ия и 20-ия ден

През началните 40 дни от отпътуването на душата са предвидени три помена – на 3-я, 9-я и 20-я ден. От тях стриктно се спазва този на 9-я ден, а другите два помена постепенно губят значението си в съвременния свят.

Какво се прави?

Минималното е да се поръча четене в църква. Това се прави след погребението. В църквата срещу малка такса името на покойника се чете на 40 поредни литургии.

На 3, 9 и 20 ден се организира помен на гроба. Може да се отслужи панихида от свещеник или близките само да се помолят и да запалят свещ. Раздава се храна в памет на починалия.

Християните вярваме, че на 40-я ден душата завършва своите митарства и намира мястото си на Небето. До този момент тя се е нуждаела от много молитви и добри помисли. Да не я лишаваме от тях и в бъдеще, но вече умерено.

След 40-е близките постепенно се връщат към нормалния ритъм на живот. Това става с различна скорост – когато утихне болката от загубата.

Още нещо интересно ТУК: Тъжни стихове за починали и за некролози. Прощални думи „Почивай в мир“.