Медитация за начинаещи: Какво значи да влезеш в състояние? | (Фаза №1)

Има много варианти на медитация, които битуват като правилни и се считат за общоприети.

Най-вече тези методи са свързани с понижение на съзнанието. Недей да мислиш, недей да чувстваш и т.н. са препоръки, които ще срещнете често. Но те, може да се каже, са твърде остарели. Съвременният човек не разсъждава по същия начин, по който са мислели древните индуси например. Днес ние сме в състояние на развитие на съзнателната душа и от нас повече се очаква да повишаваме съзнанието си, вместо да го понижаваме.

Граничните състояния: Нагоре и надолу

Ние срещаме два вида граници в промяната на своето съзнание.

Повишено и понижено съзнание

• Едната е надолу от нормалното ни светоусещане и тя е в посока на така наречения „подфизичен свят“, където са духовете на елементите и други действащи в подсъзнанието на човека и в „подприродата“ духове. Принципно когато се потапяме в интернет, в астрални страсти и желания, ние се придвижваме към долната граница, тази с подсетивния свят, света с пониженото съзнание.
• А другата граница е „нагоре“ в посока на свръхсетивния свят, където са йерархиите, например ангели, архангели, архаи и т.н. Ако искаме да станем по-будни, ние се доближаваме до онова състояние, което антропософската наука нарича Прага на духовния свят. Съвременната медитация се стреми да прекоси именно този Праг. А това става в повишено съзнание.

Общо взето ние всеки ден минаваме въпросния праг и това става докато заспиваме. Само че в този момент ние губим обичайното си дневно съзнание. А медитацията представлява същото преминаване на Прага, само че без да потъваме в сън. Затова е необходимо човек да е седнал, а не легнал, защото с наближаването на това състояние стават все повече същностите, заинтересовани той да заспи и да загуби дневното си съзнание, вместо да го повиши.

Влизане в състояние

Едно от условията за правилна медитация е това, което запознатите с техниките неофициално и помежду си наричат „влизане в състояние“. То е нещо, което се постига с „тренировки“ или с продължителни опити на медитиращия да влезе в това състояние. Когато веднъж успее, той вече от тук нататък всеки път веднага разбира, че става дума за същото състояние и ще му бъде много по-лесно да се връща в него.

Подобно усещане имаме, когато се учим да свирим на някакъв инструмент, да караме колело или тротинетка, да говорим чужд език. Една сутрин се събуждаме и установяваме, че сме развили способност да свирим на цигулка, да говорим гръцки или да караме колело на една гума. Разбира се, по-рано сме полагали продължителни и мъчителни усилия това да се случи. Характерно за този процес е, че в момента на установяване на развитите способности всички усилия, които сме направили преди това, почти напълно се забравят.

Подобно духовно усещане е имал всеки, който се е молил на Бог и молитвата му е била чута. Това е едно твърде специфично „затопляне“ на сърцето, което служи като знак за чутата молитва. Молещият се знае, че исканото от него ще се сбъдне или че вече се е сбъднало на един по-висок духовен план и остава само да се уредят „подробностите“ по „въплъщението“ на сбъднатото събитие на физическо ниво.

Топлината на сърцето

Споменатата по-горе „топлина на сърцето“ не е някакво клише, служещо единствено на поетите, за да напаснат необходимите им рими в стиховете си. Според древните хора сърцето е сетивен орган. То не е помпа, която движи кръвта, а е орган, с който може да се възприемат духовни послания и да се разпознава истината. Топлината на сърцето не се измерва в килоджаули или в градуси по Целзий. Тя е душевна топлина, а не физическа.

Също такова чувство има човек, който току-що е направил някакво откритие. Той има един вид „просветление“, което му дава да разбере, че усилията му са увенчани с успех. Много често откритията стават сутрин след събуждането, като откривателят знае много добре, че идеите са му дошли, докато е спал. Сякаш някой му е подшушнал разрешението на проблема, който го е вълнувал толкова дълго.

И когато той направи своето откритие, сърцето му отчита наличието на тази душевна топлина. Със сигурност знаете за какво става дума. Тази топлина се регистрира от сърцето, когато някой ни казва истината или когато знаем, че сме на прав път. Когато сме близо до целта, въпросната топлина ни дава енергия и сили за още движение в правилната посока. На работата с този феномен се основава и действието на сетивото за истината. То работи с помощта на логиката на сърцето и с топлината на сърцето.

Наследяване на способностите

Любопитно е в тази връзка, че веднъж минало по този път, дадено откритие става достъпно за цялото човечество, независимо дали откривателят го е споделил с някого, или го пази в тайна. Много са случаите едно и също откритие да бъде направено от различни хора на отдалечени разстояния един от друг, които не са имали начин да си споделят информация.

Също така придобитите по такъв начин способности и знания малко или повече се унаследяват от бъдещите хора, от неродените още. Ако преди повече от 2000 години за откриването на Питагоровата теорема е бил нужен гений като Питагор, то днес това знание е достъпно и не е нужно да си гений, за да го усвоиш с лекота и да го използваш.

Заспиване и събуждане

И така, за да разбере човек големите тайни на света и на хората, той трябва да търси отговорите в граничните състояния. Такива гранични състояния са заспиването и събуждането. Имануел Кант е прав, че човешкото познание си има граници. Но също така е факт, че тези граници са подвижни. Границите не са едни и същи при малкото дете и при зрелия човек. Те имат способността да се разширяват и свиват. Свързани са донякъде със степента на пробуждане. Когато заспиваме, ние се пробуждаме в духовния свят. Но заедно с това загубваме дневното си ясно съзнание.

А когато се събуждаме, заспиваме за духовния свят и получаваме ясно дневно съзнание. Подобно нещо се получава и при смъртта. Медитацията е един вид заспиване, но със запазване на ясното дневно виждане. Опит да не позволим на астралното ни тяло да се разпръсне в духовния свят и да загубим съзнание. А посредством концентрацията да го задържим компактно и будно.

Раждане и смърт всеки ден

Според много автори, сред които и Рудолф Щайнер, в рамките на всеки 24 часа може да се каже, че умираме и се раждаме по веднъж. Сънят се разглежда като по-малък брат на смъртта. Заедно с приключването на деня за нас завършва и един малък живот. Ние един вид умираме и на сутринта се раждаме наново, но вече с нов микро жизнен план.

Като че ли сънят ни е даден, за да можем да свикваме с идеята за смъртта и възкресението. Със същата цел съществуват и седмичният, и годишният, и други цикли. Ние постоянно сме свидетели как природата умира и възкръсва всяка година. Как социалният живот прави същото в седмичния цикъл и тъй нататък. При все че наоколо съществуват толкова много потвърждения на прераждането, е странно че има милиарди хора, които се съмняват в него.

Деконцентрация и концентрация

По време на заспиването човек се намира в подобно на споменатото по-горе „състояние“. Какво представлява то? Това състояние е един вид „деконцентрация“, при която ние виждаме нещата от периферията. При това виждаме всичко наведнъж като в някаква панорама. Може би през деня сме забелязали „с крайчеца на окото си“ тези детайли, но са ни се сторили незначителни и не сме ги допуснали до вниманието си.

Тези неважни неща „изплуват“ за миг в съзнанието на заспиващия. Тях можем да наречем „подосновите на действителността“, в които влизат всякакви природни елементални духове, обстоятелства и „дребни“ събития. Те могат да бъдат видени и разпознати едва когато отидат в миналото, тоест излязат от непосредственото си битие във физическия свят. Но когато отидат там, в света на потенциалните спомени, те започват да се показват само на онзи, който има готовност да ги види. Например на заспиващия или медитиращия човек, който се намира в граничното състояние. Медитиращият е успял чрез концентрация да се запази единен и да не се „разтвори“ в духовния свят. А сега чрез деконцентрация се опитва да види всичко наведнъж.

Продължението е ТУК:

Упражнение по медитация върху родителите като образ на Бога и като текст