Любовни стихотворения. Разтърсващи любовни стихове

Кратки стихове за любовта. Разтърсващи любовни стихотворения от класически и съвременни автори. Кратки и поеми. Добрата романтична поезия за него и за нея
Механизмът на любовната страст стои неразгадан, дори след хиляди години съществувание на човека. Обясняват го с химична реакция, хормонален пик, първичен инстинкт.
Да, това са обяснения. Не е изведена формулата на съкровената реакция, която протича между душите.
Психолозите поне са разбрали кои са минималните условия, за да се подпали женската страст. Ето ги в таблицата.
Минимални условия за пораждане на страст | |
---|---|
Мъжки качества | Отзвук в женската душа |
Сила | Жената очаква защита и безопасност на духовно и физическо ниво. Тя разчита на силата на характера, на етиката и способностите, както и на физическия капацитет |
Присъствие | От него зависи здравината на връзката. Когато мъжът на 100% присъства в живота на жената, енергията му поражда влечение, което се преобразува поредно в обич, доверие и потребност |
Увереност | Увереният мъж увлича и привързва, това е инстинктивно реализиран механизъм за продължаване на вода. Увереността у мъжа поражда изхвърляне на норадреналин и допамин у жената |
Честност | Последователното и честно поведение е основа за дълбока сексуална връзка |
Целенасоченост | Мъжът не пита за желанията на жената, той ги задоволява инстинктивно. Това е част от търсената химическа реакция |
Публикуваме едни от най-добрите любовни стихове от класиката, от нови книги и от нета. Те са подходящи за споделяне в социалните мрежи по различни поводи и празници. Ако и вие пишете стихове за любовта и ако нито ред от тях не се намира на друго място, изпратете ни ги, за да ги включим в този материал или във форума под него. Изпращането става от ТУК!
Страстта е гигант на глинени крака. Едната опора е непознаваемата химия на телата, а другата – романтиката на душите. Затова човекът е сътворил поезията, веднага след като е познал любовта. Стиховете хранят душата, както ласките хранят телата.
Краката на гиганта са от глина, защото винаги ги грози срутване. Нежното чувство отлита за миг, ако не се уважава, подхранва и пази.
Кои са най-добрите любовни стихове
Най-добрите любовни стихове са познатите. „Две хубави очи“, „Не предполагах, че любовта е чума“ и други прочути фрази веднага създават връзка с най-съкровените пластове на душата ни и активират самата любов у нас. Можем да я почувстваме, да я изпитаме отново и отново.
Но има и друго нещо: познатата лирика донякъде е изчерпана за нови усещания. Тя е създала своите пътечки в съзнанието ни. Да прочетем нови, съвременни редове. От неутвърдени и дори неизвестни автори. Техният поглед и чувство към любовта със сигурност ще ни изненадат и разчувстват.
Ти си моята благословия,
Бъди и позволи на мен да Бъда!
По-леко дишам с твоите дробове,
По-силно бия с твоето сърце.Не се отдалечавай, че боли!
Не ме загърбвай, мъка ще ме свари.
Идеята за НАС ме окрили,
Присъствието ти тихичко ме гали.
***

Вижте и ТОВА: Най-добрите модели машинка за бръснене. Каква електрическа самобръсначка да купя? (За мъже и за жени).
Какво е любовта без страдание! Със сигурност тези думи са клише, но животът ежедневно ги потвърждава.
Най-съкровените любовни редове са изпълнени с мъка, копнеж и непостижимост. Дори в споделената любов има някаква болка, нещо недокрай цяло и пълноценно.
Може би душата копнее за онова истинско сливане, което е имала в лоното на Бога, преди да се отдели от утробата му. Не знаем, но пък колко сладко е да не се противим на любовното страдание. То е неотменна част от дълбоката непознаваема любов.
Ти се грижиш за мен и съграждаш моите удобства,
но не те обичам заради това.
Ти ми създаваш уют и поддържаш за мен пристан,
но не те обичам заради това.
Ти обичаш моите деца и прегръщаш душата ми,
но не те обичам заради това.Обичам те просто така! Без обяснение, без причина.
Обичам те заради ласкавите ти ръце,
заради искрата в твоите очи.
Обичам те заради тоя дъх и аромат.Когато се приближа към теб, те вдишвам до дъно
и в душата ми нахлува целия свят.
Ти си реалност, която обитавам в пълно щастие.
Ти си ефирът, в който съм пълен, напълно осъществен.
Благодаря ти! Обичам те!
***
Милиони, милиарди любовни стихове
са сътворени през вековете.
И продължават да творят – пак и пак!
Поеми, опери, сонети
и размисли за страстен впряг.Аз мислех, че съм ваксиниран,
че няма да поддам. Не! Не и аз!
Обаче срещнах те и бях фиксиран,
Без някакъв отпор, без капка страх.И аз познах чудесното усещане
да се кача на стария любовен влак.
Да се слея с многобройните поети,
Които пишат – пак и пак!
***
Днес не се умира от любов.
За стенокардия дават Ритмонорм,
За неравномерните импулси
Предписват хапчета Конкор.Днес не се умира от любов.
Защото някак си е неприлично
Да страдаш от сърце, и да боли,
Когато има хапчета за всичко.Днес хората не страдат за любов,
Те просто си умират от сърце.
***

Забравих всичко:
твоите очи, походката ти и гласа.
Не помня името ти,
Нито откъде връхлиташе ни радостта.Усмивката ти си стои пред мен.
Виждам я и през затворени очи.
Не мога да изтрия и вкуса
От устните ти в хладни дни.Не си отива трепетът в гласа,
Когато казваш: ти си ми една!
Не мога да забравя любовта,
Не мога да я преболя.
***
Разтърсващи стихове за любовта
Целуни ме в ярката зора,
Целуни ме меко на трева,
Целуни ме скришно във гора,
Целуни ме боязливо кат сърна.Целуни ме като за последно,
Целуни ме, сякаш не е редно,
Целуни ме, виж, че е безследно,
Целуни ме, после пак, поредно.Целуни ме с цялата душа,
Целуни ме, подкоси крака,
Целуни ме със сърце в нега,
Целуни ме с ласка от роса.Целуни ме като топящ се лед,
Целуни ме, както ближеш мед.
Целуни ме, вече ти е ред,
Целуни ме, аз съм твой обет!
***
Думите ти са безсмислени,
Изреченията – кръгла нула,
Изказванията – празни излияния,
Ако липсва „обичам“ на разлъка.Любовта не се побира в думи,
Знам! Не се ограничава в текст.
Но искам обич помежду ни,
И да го чувам без претекст.Със твоето „обичам“ спя спокойно,
От думите ти лъхва радостта,
Подминава ме чувство безпокойно
И мога да доживея сутринта.
***
Фатална дарба: да обичаш,
Да поднесеш сърце във жертвен дар.
Фатална дарба: да обричаш,
Да се изпепелиш в любовна жар.Мъчително, болезнено, прекрасно,
Но ето факт, че си човек.
Способността за обич е омайна,
Проклятие е да си тек.
***
Кратки любовни стихове за пращане
В моето сърце си само ти,
Ти си оживели моите мечти,
Ти си топлина, уют и дом,
Ти си от възторг до нежен стон.
***
Признавам си: обичам само теб,
За любовта ти съм готов навред
Да ходя, да се трудя, да копая,
Във всичко съм готов да се призная.Признавам си: без теб съм като роб,
Окован към мъка и копнеж до гроб.
Осъден съм да търся и жадувам,
За допир до душата ти бленувам.
***
Обичам те толкова буйно,
Като в приказва, като на кино.
Ти си, което на мен е нужно,
Опияняваш ме като тежко вино.Надявам се да застанеш до мен,
Да сложиш ръка в моята длан.
Аз да съм твоята причина да светиш,
Ти да усмихваш всеки мой ден.
***
Кратки стихотворения за нея
Моята любов към теб
Превъзхожда порива на ураганен вятър,
Надраства мощен тласък на вълна,
Сграбчва ме като омарен въздух,
Притиска ме в жежка прегръдка.Моята любов към теб
Осезавам като лек, ефирен сън,
Усещам като сладко-кисела целувка,
Долавям като допир на гора
И ласкаво погалване от Бога.
***
Ти блян ли си или реалност?
Отварям очи, за да те видя.
Ти блян ли си или те има?
Протягам длан, за да те пипна.Аз искам да си пълнокръвна, тук
да те усещам с всички сетива.
За другите неща съм сляп и глух,
Ти си важното за мен в света.
***
Още любовни стихове и източници на английски: Най-добрите любовни стихове. * Кратки стихове за любовта. * Разтърсващи стихотворения за любовта.
Из най-добрите любовни поеми
Любовта прави всички ни поети. Не е нужно да си велик или издаван, за да сътвориш хубав стих, в който да вложиш истинско чувство. Най-добрите любовни поеми не са дело само на класиците. Те се пишат всеки ден от влюбените.
Колкото и да чакаме любовта, тя винаги сполетява!
Отгоре, изневиделица. Ей така пада от синьото небе!
За добро, за изпитания, за сладко-горчиви преживявания.Сърцето копнее за любовта, а душата се плаши от нея.
Колко хора се отказват от любовта,
Защото ги е страх от болката.
И все пак копнеем да обичаме.
Боим се от чувствата си и ги търсим.
Не искаме и искаме да се слаби, да сме победени.Обяснението е в най-далечното кътче на сърцето.
Непостижимо за разума.
Но така е дадено: да вървим по двама.
Това е животът, който удовлетворява.
Няма по-голямо щастие от щастието да обичаш.
***
Непременно погледнете и ТЕЗИ: Кратки но разтърсващи любовни стихове! Качествена поезия за любовта. Стихотворения от известни поети като Недялко Йорданов, Петя Дубарова, Елисавета Багряна, Павел Матев, Омар Хаям и др.
Поетите пишат за любовта по милиони начини, изразявайки неизразимото. Те прибягват към изразни средства от уж неприложими сфери, както е сторил авторът на следващата поема. Той търси любовта в закономерностите на математическите принципи и закони.
Любов — загадка, ребус, трудно уравнение.
В живота не успявам да я разреша!
Но имам сила, воля и търпение;
Докато дишам, да я разбера.Любовта е математиката на душите.
Съдържа формулата на безумна страст,
Чертае траекториите на сълзите,
Не е предвидила за чувствата компас.Времето е вектор със посока,
Поредица от точки от тъга.
Константно следвам го, защото
Нуждая се от отговора на интимността.Нежността е параметър без алтернатива,
Връзката е израз с неизвестни две,
Замествам хикса с мечта за сливане,
Щастието ми е в координатите на любовта.
Погледнете и ТУК: Кратки стихове за жената. За 8 март и по др. поводи. Жената на 50 и на 40, както и за по-младите.
Ти си моят ангел, моят пазител и страж!
Ти ме пазиш, винаги бдиш над мен.
Топлиш ме с погледа си, отбраняваш ме от злото.
Ти ме цениш, дори обожаваш.
Моля те, пази верността
И тази дълбока любов между нас.
Никога не забравяй да ме целунеш за лека нощ
И да посрещнеш деня ми с целувка.
В замяна аз ще бъда неотменно до теб и няма да те предам.
Аз съм твоя и винаги ще бъда такава. До гроб!
На една жена…
Помня те на автобусната спирка – насред прахоляка. Стоеше някак изоставена. Зачудих се дали заминаваш или сега пристигаш. Нашето селце рядко виждаше непознати. Какво ли търсиш? Не съм планирал нищо, просто те заговорих. Не подозирах, че ще станеш моя съдба. Вечерта пред очите ми изплува този стих:
Не си отивай! Не ме оставяй.
Животът без теб бе безвкусен.
Скърцаше между зъбите като прахоляка от нашата спирка.
Ти оцвети съществуването ми, вдъхна му душа.
Усещам, че си моята съдба.
И ти ме търсеше, нали?
Затова ли изглеждаше така изоставена?
Животът ни прекарва през най-големите изпитания, когато иска да ни поднесе най-голямото щастие.
Зная, че ще останеш!
КАЖИ МИ БАБО
Разкажи ми бабо за живота?
Как се той живее…..
-Защо така с насълзени очи ме питаш?
Как защо,бабо?
Когато обичаш и те боли как се живее?
-Любовта е хубава чедо мое,но и боли от нея.Една от най-трудно лечимите болести е болката от Любовта.Трудно се намира лек за нея.Само времето ще ти помогне…..
-Но бабо….
Слушай сега:Ти върви си по пътя,върви и не се обръщай гледай само напред.Ще срещнеш нови хора,малко по малко ще спираш да мислиш за болката….Ще забравиш някой ден.
-Как ще стане това бабо?А болката в сърцето?Нея кой ще излекува?
Няма лек за нея чедо мое,казах ти!
Когато нещо се разруши остава само спомена за него,че го е имало,че е съществувало…..
После наново започваш да градиш,малко по малко,парче по парче.
Трудно се гради нещо,което е съборено напълно.Понякога остава само пепел и нищо друго,а понякога остават и парчета,които трудно се намират и събират…..все липсва някое…..
Няма вечна болка чедо!
Има болка,която е възможно най-трудно за понасяне,изгаря и изпепелява всичко в теб.
Казах ти,че трудно се намира лек за нея!
Ще живееш!
-Бабо?
Как се живее с разбито сърце ?
Ще дойде ден….когато ще срещнеш някой,който знае кое парче къде стои,ще подреди всичко на правилното място,но трябва да е правилния човек,не забравяй!
Няма нищо вечно на тази Земя,даже и болката не е вечна.След всяка болка идва радостта …
Не затваряй всичко в теб!Остави тази болка да се наживее в теб.Та да усетиш истинската радост от Любовта!
Просто Любов Н.Д.
Това което прочетох…..беше мое, беше моя спомен. Спомен от вчера, преди да се превърна в това, което съм в момента именно заради него……Толкова кратко, толкова силно и толкова истинско.
Гоня те,след тебе тичам, тичам,
защото много те обичам.
Но ти ми бягаш, бягаш бързо в далечината
и плаче ми душата.
Търся те в тъмното не те намирам
и пак сама по светло се прибирам.
„Любов, къде си“ – викам в гората,
плаче и дървото, плачат и листата.
Сърцето плаче, тлее,
забрави вече да се смее,
очите тъжни, заблудени , искат да са верни,
искат , но са черни.
Черни не на цвят, а от болка, черна душата, черно сърцето,
смачкало се е и то проклето.
Но надежда има, зная,
ще те открия дори и в рая.
Много ми харесва стихотворението с целувките, за мен е №1
Искам да напиша стихотворение за конкурса, но някак не успявам да изразя точните чувства. Ще се радвам на малко помощ от вашите специалисти.
Когато те срещнах, ти беше дете, а сега си вече истинска жена. Уморих се да чакам да ме забележиш, уморих се да чакам да ме видиш. Обичам те, обичай ме и ти!